— Но нима той е станал по-лош?
— Дори Москва не е станала по-лоша, макар че толкова се старахте през последните години — изсумтя Арина. — Не, не е по-лош, просто е чужд. И от това ми се къса старото сърце.
Почувствах се неловко, сякаш съм погледнал през някаква пролука и съм видял нещо, което не е предназначено за мен.
— Да вървим да вкусим китайските деликатеси — каза Арина, съвземайки се и извръщайки се от прозореца. — После имам намерение да посетя спа център, но ти едва ли ще ми правиш компания?
— Да, едва ли — кимнах аз.
— Ама виж, тук предлагат отстъпка за двама — усмихна се Арина. — Джакузи с изглед към нощния град, масаж, ароматни масла…
— Махни се, развратнице, с противните си ласки… — издекламирах аз, преиначавайки Козма Прутков. И веднага съобразих, че в дадения случай това е повече от неуместно.
— Не така, Антоне. „Назад, беззъба! Твоите противни ласки! С безбройни бръчки и изкуствени бои, ронещи се като вар на твоите гърди! Спомни си наближаващия Стикс и страстите позабрави!“20
— Извинявай — промърморих аз.
— Нищо — усмихна се Арина. — Аз не съм гръцка старица, а само руска. Да, старица. Но със свои зъби, искам да отбележа! А с извода не споря: „Изгорена на прах, отдавна трябваше във глинената урна да почиваш“.
— Арина, приеми извиненията ми.
Арина отново се усмихна.
— Да, добре. Благодаря, напомни ми за Володя…
— Какъв Володя?
— Е, не Путин, разбира се. Володя Жемчужников21, поетът…
— Един от авторите на Прутков? — вгледах се в замечтаната усмивка на Арина. — Какво, да не си имала роман и с него?
— За известни и исторически личности не разказвам анекдоти — отсече Арина. — Не съм възпитана така. Мога да разкажа за един граф, без да споменавам името му, той беше такъв шегобиец! Веднъж дойде при мен с карета, абсолютно гол и с букет огромни бели рози. Е, от кочияша си, естествено, не се стесняваше, а аз живеех уединено. И влиза, без да се обади, а точно тогава при мене беше жена му — беше дошла да се оплаква от неговата разхайтеност…
— Сигурен съм, че това не може да е случайно съвпадение — отбелязах тихо аз.
— И ето какво измисли този шегобиец, когато оцени конфуза — продължи Арина. — Хвърля букета в краката на жена си и без да ме поглежда, й се нахвърля като див звяр. И крещи: „Какво си ми направила! Омагьосала си ме! Само за теб мисля, в каретата си свалих дрехите!“. И глупачката му повярва. Свали от пръста си пръстен с чудесен рубин, напъха ми го в ръката, и шепне: „Благодаря ти, вълшебнице!“. Уви мъжа си с покривката на масата и го помъкна към къщи. А на мен той на другия ден, естествено, ми изпрати гривна в добавка към пръстена… сам повече не се появи, кучето.
Доволна от разказа си, Арина млъкна.
— Още веднъж се убеждавам, че вещиците гледат на света под своеобразен ъгъл — казах аз.
— Не вещиците, а жените, и не на света, а на мъжете — усмихна се Арина. — Добре, да вървим. Няма да те съблазнявам, още повече, че върху теб има заклинание, направено от жена ти…
— Вече си си признавала, че това е лъжа — отбелязах аз.
— Така ли? Съвсем съм остаряла — въздъхна Арина.
Глава 8
В куфара сред чистото бельо намерих бански и известно време замислено ги разглеждах.
Общо взето в моите представи Тайван никога не е бил морски курорт. Но нали все пак е остров. И то на юг.
Нима Света е предчувствала, че ще се добера до морето? Интересно, как се нарича то тук — Жълто, Китайско, Японско… Досега ми се беше удавало да плувам само в Черно и Средиземно.
Някак си се съмнявах, че съдбата ще ми подхвърли такава приятна изненада… Хотелът, музеят, ето ги всичките ми развлечения…
Хотелът! Но разбира се. Та той е петзвезден хотел, значи…
След пет минути стоях до асансьора, облечен в халат над банския и с хотелските чехли. А след още две минути лежах в прохладната вода и гледах небето.
Басейнът в хотела беше на покрива. Огромен, дълбок и напълно пуст — или беше твърде рано, или причината беше в заетостта на абсолютно всички гости на хотела, без изключение. Само в кръглата чаша на джакузито, врязано в ъгъла на басейна, лежеше дебелак с европейска външност и благодушно ме поглеждаше. Навярно правилно би било да започна да се нося по водната повърхност, разпаряйки я в бодър кроул, упорит бруст или енергичен бътерфлай. Може би примерът ми би накарал охранения гост на хотела да се заеме със спорт, да придобие прекрасна фигура и в края на краищата това би променило изцяло живота му.
20
Откъс от стихотворението на Козма Прутков „На древната гръцка старица, ако се домогва до любовта ми“. — Бел.прев.
21
Владимир Жемчужников (1830–1884) — един от тримата души, които се крият зад псевдонима Кузма Прутков. — Бел.прев.