— Което си е вярно, вярно си е — признах аз. — Тя винаги е имала стил. Но флашката…
— Предполагам, че имате копия.
Погледнах накриво Фан. Попитах го:
— А какво ще промени това? Нали вие настоявахте, че пророчеството трябва да се унищожи?
Фан разпери ръце. Наложеният му щит, заради който тайванецът изглеждаше леко мъждив и безцветен, бавно се разтваряше в Сумрака.
— И какво ще правите сега? — попита той.
— Не знам — отговорих аз. — Сигурно ще си допия чая, ще се върна в хотела и ще се преоблека. А после ще си тръгна за вкъщи.
Част трета
Неясни деяния
Пролог
Антон Городецки гледаше телевизия.
Той не беше от онези, които нямат телевизор от принципни съображения или с гордост заявяват при всеки удобен случай, че не са го пускали вече няколко години. Честно казано, той даже понякога го използваше — почти всеки ден гледаше новините, а два-три пъти годишно дори и някой филм, ако случайно се натъкнеше на него в ефира.
Но в момента той гледаше телевизия замислено и целенасочено. И фактът, че се прехвърляше от канал на канал на всеки пет секунди, не свидетелстваше, че е невнимателен.
Щрак…
— Подсъдими, защо отидохте при потърпевшия?
— Е… аз… исках да пийна с него… А той…
Щрак…
— … Присъдата на съда е тринайсет години лишаване от свобода в колония със строг режим. Защитата вече заяви, че ще обжалва и вината на подсъдимия с нищо не…
Щрак…
— … е открит от портиера, който е съобщил в полицията. Въпреки всичките усилия на лекарите…
Щрак…
— … е изгубил ориентация и не е излязъл в орбита. Но специалистите подчертават, че спътникът е бил застрахован…
Щрак…
— … средният размер на пенсиите нараства с единайсет процента и става пет хиляди деветстотин седемдесет и четири рубли…
Щрак…
— … и тези ужасни години, десетилетия на потисничество и тирания, не сломили художника, той продължил да твори и дръзко да излага своите работи напук на комунистическия режим…
Щрак…
— … напредничави технологии. По думите на учените, използването им при производството на нанотехнологичен цимент значително ще подобри качеството…
Щрак…
— … бил купен преди пет години и оттогава не е извършван никакъв ремонт. Резервните изходи били зазидани и когато избухнал пожарът…
Щрак…
— … е предложено да се разгледа въпросът за отнемането на децата от семейството, тъй като равнището на доходи на семейството не позволява да им се подсигурят нужните грижи…
Щрак…
— Ето какво ще ти кажа, командире, ако започнем отстъпление, заградотрядите22 ще ни разстрелят, а ако се предадем, поне имаме някакъв шанс…
Щрак…
— … най-голямата в Европа! И това е безспорно доказателство за верността на провежданата политика…
Щрак…
— Стридите в този ресторант са най-добрите в Москва, но виното наистина е скъпичко — за по-евтино от пет-шест хиляди не успях да намеря нищо прилично…
Городецки изключи телевизора, макар че му оставаха още десетки канали. Потърка горната част на носа си.
Тези, които казват, че изобщо не бива да се гледа телевизия, са глупаци. Просто това трябва да се прави веднъж на три-четири месеца. Тогава не ти се замъглява погледът.
Разбира се, ако гледаш през интервал от три-четири години, тогава е още по-показателно.
Той се приближи до прозореца, погледна ниското сиво небе, надвиснало над града. После бавно прекара длан по студеното стъкло.
Облаците се разкъсаха и в небето се отвори пролука — мъничко око от ясно тъмносиньо небе. Някъде зад пелената от облаци беше слънцето.
Антон мушна ръце в джобовете. Извади малките слушалки, пъхна ги в ушите си. Щракна бутона на плеъра. Падна се „Пикник“.
22
Загрядотряди (заградителни отряди) — военни отряди в предреволюционна Русия и в СССР, които са разполагани зад основните войски, за да предотвратяват дезертиране и да ловят шпиони и диверсанти. — Бел.прев.