Кацуан се премести зад Мириън и зададе същия въпрос, като добави:
— Обичала… лудориите, казва Ларел. Трудно девойче значи?
Мириън поклати глава с усмивка.
— Не чак трудно. Одухотворено, по-скоро. Нито една от хитринките, които играеше Моарейн, не беше злонамерена, но бяха много. Като новачка и Посветена, я пращаха в кабинета ми по-често от които и да било други три момичета наведнъж. Като изключим дружката й по възглавничка Сюан. Дружките по възглавничка, разбира се, често се оплитат в пакостите си, но при тия двете никога не пращаха едната без другата. Последният път беше същата нощ, след като минаха за шала. — Усмивката й се смени с мръщене, също като онова от въпросната нощ. Не бе сърдита, а по-скоро учудена на щуротията, която могат да измислят две млади жени. И леко развеселена. — Вместо да прекарат нощта в размисъл, се опитаха да пъхнат мишки в леглото на една Сестра — Елайда а’Ройхан — и ги хванаха. Съмнявам се, че други две жени са били издигани в Айез Седай с все още толкова нашарени задници, че да не могат да седнат след последното си посещение при Наставницата на новачките.
Моарейн запази лицето си гладко, не позволи ръцете й да се стиснат в юмруци, но нищо не можеше да направи срещу червенината, избила на бузите й. Това съжалително-насмешливо мръщене, сякаш още си беше Посветена… Каляване й трябвало, тъй ли? Какво пък, може и да й трябваше, но все пак… И да обсъжда така всички тези интимни неща!
— Мисля, че вече знаете за мен всичко, което трябваше да знаете — каза тя сковано на Кацуан. Колко близки са двете със Сюан не беше тяхна работа. А и наказанията им, подробностите за наказанията им. — Ако вече сте доволна, трябва да си стягам вещите. Заминавам за Чачин.
Преглътна стона си. Все още позволяваше прекалена свобода на езика си, когато се ядосаше. Ако Мириън и Ларел бяха замесени в търсенето, сигурно разполагаха поне с част от списъка в малкия й бележник. Наред с Джурайн Наджима, лейди Инес Демейн в Чачин и Авин Саера, която живееше в „едно село на главния път между Чачин и Канлуум“. За да подсили подозренията, оставаше само да им каже, че смята след това да обиколи Арафел и Шиенар.
Кацуан се усмихна и усмивката й не беше никак приятна.
— Ще напуснеш, когато аз ти кажа, Дете. Ще мълчиш, докато не ти се даде думата. В онази кана там трябва да и греяно вино. Налей ни.
Моарейн потръпна. Дете! Не беше вече новачка. Тази жена не можеше да й се разпорежда кога да идва и кога да си тръгва. Нито кога да говори и какво. Ала не възрази. Отиде до камината — на пръсти пристъпи всъщност — и вдигна сребърната кана с дългото гърло.
— Тази млада жена, изглежда, много те заинтригува, Кацуан — каза Мириън, леко извръщайки се към Моарейн. — Има ли нещо около нея, което е редно да знаем?
Ларел се подсмихна леко подигравателно. Съвсем лекичко при наличието на Кацуан.
— Да не би някоя да е Предрекла, че ще стане Амирлин някой ден? Не го виждам много у нея, но пък аз го нямам Прорицателството.
— Аз може да живея още трийсет години — рече Кацуан и протегна ръка за чашата, поднесена от Моарейн, — или само три. Знае ли човек?
Моарейн се ококори и виното се плисна по ръката й. Мириън зяпна, а Ларел изглеждаше така, сякаш са я ударили с камък по главата.
— Малко по-внимателно с другите чаши — каза Зелената, без изобщо да се смути от цялото това зяпане. — Дете? — Моарейн се върна при камината все така ококорена, а Кацуан продължи: — Мейлин вече е доста стара. Когато двете с нея си отидем, най-силна остава Керини. — Ларел трепна. Нима тази жена смяташе да наруши всички обичаи наведнъж? — Притеснявам ли ви нещо? — Извинителният тон на Кацуан не можеше да бъде по-фалшив и тя продължи, без да изчака за отговор. — Премълчаването на възрастта ни не пречи на хората да знаят, че живеем по-дълго от тях. Пфу! От Керини до следващите пет разликата е рязка. Пет, докато това дете и онова момиченце Сюан достигнат потенциала си. А една от тези пет е стара като мен и отдавна й е време да се оттегли.
— Необходимо ли е това? — попита Мириън с глас, сякаш й се гадеше. Ларел беше стиснала корема си и лицето й беше пепеляво. Двете едва погледнаха поднесеното им от Моарейн вино, преди да махнат с ръка да го разкара, а тя задържа едната чашка, макар че не беше сигурна дали ще може да глътне и една глътчица.
Кацуан се намръщи свирепо.
— От хиляда години в Кулата не е дошла и една жена, която да е равна на мен. Никоя не може да се сравни с Мейлин или Керини от близо шестстотин. Преди хиляда години щеше да им поне петдесет Сестри или повече, които да стоят по-високо от това момиче. О, оттогава насам можеше да се намери по някоя, която да е по-силна, но нямаше да са петдесет, и скоро може да няма нито една. Чезнем.