Моарейн настръхна. Дали Кацуан не бе измислила някакво решение на проблема? Но как едно такова решение можеше да включва и нея?
— Не разбирам — каза рязко Ларел. Изглежда, се беше съвзела и се ядосваше на доскорошната си слабост. — Всички сме наясно с проблема, но какво общо има Моарейн с него? Да не смяташ, че може по някакъв начин да привлича повече момичета за Кулата, момичета с… по-силен потенциал? — Последното го изрече с огромно усилие и с гримаса на отвращение, а сумтежът й подсказа, че наистина е погнусена от темата.
— Бих съжалила много, ако бъде похабена, преди да е почнала да различава горе от долу. Кулата не може да си позволи да я загуби заради невежеството й. Вижте я. Малка кайриенска благородна кукличка. — Кацуан протегна пръст и повдигна брадичката на Моарейн. — Докато си го намериш този свой Стражник, Чедо, някой разбойник, поискал да види какво държиш в кесията си, ще прониже сърцето ти със стрела. Някой уличен каналия, който би припаднал, ако види Сестра и насън, ще ти счупи главата и ще се събудиш в някоя задънена улица, изгубила златото си, че и други неща. Подозирам, че искаш да си също толкова грижлива в избора на първия си мъж, колкото и с първия си Стражник.
Моарейн се дръпна, побесняла от гняв. Първо за нея и Сюан, а сега и това. Имаше някои неща, за които може да се говори, и други, за които не може!
Кацуан изобщо не се трогна от гнева й. Отпи невъзмутимо от виното си и се обърна към другите две.
— Докато си намери Стражник да й пази гърба, май ще е най-добре да я пазим от собствената й самонадеяност. Вие двете тръгвате за Чачин, предполагам. Тогава тя ще пътува с вас. Вярвам, че няма да я изпускате от очи.
Моарейн намери кураж да възрази, но протестите й свършиха също толкова работа, колкото и възмущението й. Мириън и Ларел също възразиха и също толкова гласовито. Една Айез Седай нямаше нужда да бъде „наглеждана“, колкото и нова да беше. Имаха си свои интереси. Не уточниха какви са и дали са общи — малко Сестри щяха да го сторят, — но явно не искаха да им бъде компания. Кацуан не обръщаше внимание на неща, които не искаше да чуе, и запушваше всякакви пътища за изход. Накрая двете почнаха да се въртят на столовете си и заговориха, че са се срещнали едва вчера, тъй че не били сигурни дали ще пътуват заедно. А освен това смятали да прекарат два-три дни в Канлуум, докато Моарейн искала да тръгне още днес.
— Детето ще остане, докато тръгнете вие — заяви делово Кацуан. — Добре, значи се разбрахме. Вярвам, че двете искате да видите онова, което ви е довело в Канлуум. Няма да ви задържам.
Ларел придърпа шала си, раздразнена от това безочливо изгонване, след което закрачи към изхода. Мърмореше, че Моарейн щяла да съжали, ако почнела да се плете в краката й и я забави по пътя до Чачин. Мириън го понесе малко по-добре: каза само, че щяла да наглежда Моарейн като своя дъщеричка, макар че усмивката й съвсем не изглеждаше доволна.
Щом излязоха, Моарейн зяпна невярващо Кацуан. Никога не беше виждала такова нещо. Освен една зимна лавина веднъж. Оставаше й вече само да си мълчи, докато не намери възможност да се измъкне, без Кацуан или другите да са я видели.
— Не съм се съгласила за нищо — отвърна тя хладно. Много хладно. — Ами ако работата ми в Чачин не може да чака? Ако реша да не чакам тук два-три дни? — Май наистина трябваше да се понаучи да си сдържа езика.
Кацуан се беше загледала във вратата след напусналите Мириън и Ларел, но обърна пронизващия си поглед към нея.
— Носиш шала едва от четири месеца и вече имаш неотложни работи? Пфу! Все още не си научила първия урок: шалът означава, че тепърва започваш да учиш. Вторият урок е предпазливост. Достатъчно разумна си, за да си дадеш сметка колко трудно е, докато си млада, да държиш сайдар между пръстите си и светът да е в краката ти. Както си мислиш. — Моарейн се опита да вмъкне някоя дума, но все едно че стоеше пред лавина. — Големи рискове ще поемаш в живота си, ако живееш достатъчно дълго. Вече поемаш повече, отколкото си даваш сметка. Слушай внимателно какво ти казвам. И прави каквото ти казвам. Тази нощ ще проверя дали си в леглото си и ако не си, ще те намеря и ще те накарам да плачеш, както си плакала за ония мишки. После можеш да си триеш сълзите с шала, дето мислиш, че те прави неуязвима. Ама не те прави.
Зяпнала към затворилата се зад гърба на Кацуан врата, Моарейн изведнъж се сети, че още държи чашата с вино, и я изгълта до дъно. Обичаят забраняваше насилие над друга Сестра, но Кацуан и на косъм не бе отстъпила от заплахата си. Каза го едно към едно, тъй че според Трите клетви го мислеше сериозно. Невероятно. Случайно ли спомена за Мейлин Арганя и Керини Нагаши? Двете бяха от търсачките на Тамра. Възможно ли бе Кацуан да е също от тях? Все едно, тя почти бе изключила Моарейн от търсенето за следващата неделя и повече. Най-малкото, ако наистина тръгнеше с Мириън и Ларел. Но защо само за неделя? Ако тази жена наистина участваше в него… Ако Кацуан знаеше за нея и Сюан… Ако… Да стои така и да върти между пръстите си празната чаша нямаше да я доведе доникъде. Дръпна наметалото си и излезе.