Глава 18
Тесен проход
Много хора взеха да се озъртат към Моарейн, след като се върна в гостилницата, повечето със съчувствие в очите. Несъмнено си представяха какво е да си в центъра на вниманието на три Айез Седай, а онова, което си представяха, едва ли щеше да е хубаво. Виж, в погледите на Сестрите състрадание нямаше. Повечето почти не я забелязваха. Фелаана обаче се усмихваше доволно, сигурно си въобразяваше, че името на „лейди Алис“ вече едва ли не е записано в книгата на новачките. Тя поне не знаеше истината, не и при тази усмивка. Имаше все още някаква надежда да остане скрита от Сиерин за известно време. Кацуан не се виждаше никаква, нито другите две.
Тръгна между масите. Имаше чувството, че са я въртели като вретено. Имаше твърде много въпроси и нито един отговор. Жалко, че Сюан я нямаше тук с нейната дарба да решава главоблъсканици. Нищо не можеше да смути Сюан. Ако беше тук, щеше да й е опора.
През вратата откъм улицата надникна някаква млада жена и бързо се дръпна назад. Моарейн обърка крачката си. Пожелай си някого много силно и ще ти се стори, че си го видяла пред себе си. Жената отново надникна, качулката на наметалото й този път беше паднала на вързопа на гърба й, и наистина беше Сюан, силна и хубава в простичката рокля за езда на Тамори. Този път тя зърна Моарейн, но вместо да се втурне да я прегърне, й кимна към улицата и отново се скри.
Със стиснато гърло, Моарейн се заметна с наметалото и излезе навън. Сюан се провираше между хората и се озърташе през рамо на всяка трета крачка. Един фургонджия дръпна силно поводите да не я прегази и плесна с камшика над главата й, но Сюан като че ли не забеляза нито пръхтящите коне, нито камшика, нито сърдитите викове на фургонджията. Моарейн бързо тръгна след нея и тревогата й се усили. Още три-четири години щяха да минат, преди Сюан да събере достатъчно сила, за да каже на Цеталия, че напуска работата като нейна помощница. Сняг по Слънцеднева щеше по-скоро да завали, преди оная да я пусне. А единствената друга възможност да е сега в Канлуум… Моарейн изстена, когато един тип с големи уши, продавач на игли, я изгледа угрижено. Така го сряза с очи, че той зяпна.
Навярно Сюан беше изтървала нещо или бяха намерили бележничето й, или… Не, не беше важно как е станало. Сиерин сигурно бе разбрала всичко. Щеше да е напълно в нейния стил да изпрати точно Сюан да я върне, та двете да подхранват взаимно тревогите си по дългия път. Сигурно си фантазираше, но друго обяснение не можеше да измисли.
На сто крачки от хана Сюан отново погледна назад и се спря, докато не се увери, че Моарейн я е видяла, след което се втурна в една странична уличка. Моарейн забърза след нея.
Приятелката й крачеше под незапалените още лампи в тясната прашна уличка. Тъмносинята й рокля изглеждаше поовехтяла, зацапана и прашна като от дълъг път. Нищо не можеше да уплаши Сюан, но ето че сега в острите й сини очи проблясваше страх. Моарейн отвори уста, за да потвърди опасенията си за Сиерин, но приятелката й я изпревари.
— Светлина, мислех че изобщо няма да те намеря, проклета да съм. Кажи ми, че си го намерила, Моарейн. Кажи ми, че е момчето на Наджима и че можем да го предадем на Кулата пред очите на сто Сестри, и да се свърши.
Сто Сестри?
— Не, Сюан, не е той. — Май не ставаше дума за Сиерин. — Какво има? Защо си дошла сама, вместо да пратиш писмо?
Сюан заплака. Сюан, с нейното сърце на лъвица. Сълзи потекоха по страните й. Прегърна я и я стисна толкова силно, че ребрата я заболяха. Трепереше.
— Не можех да се доверя на гълъб — захлипа тя, — нито на никоя от нашите очи и уши. Не можах да посмея. Всички са мъртви. Айша и Керини, Валера и Лудис, и Мейлин. Казват, че Айша и Стражникът й били убити от разбойници в Муранди. Керини уж паднала от един кораб в Алгуеня при буря и се удавила. А Мейлин… Мейлин… — От хлиповете не можа да продължи.
Моарейн я прегърна и й замърмори утешително. И се загледа замислено над рамото й.