— Неприятностите се случват. Разбойници. Бури. Една Айез Седай може да умре също толкова лесно, колкото всеки друг.
Трудно й беше да убеди самата себе си. Всички? Баща й често казваше, че веднъж може да е случайност, два пъти може да е съвпадение, но три или повече пъти вече показва действията на враговете ти. Твърдеше, че го бил прочел някъде. Но какви врагове? Хрумна й нещо и тя бързо потисна мисълта. За някои неща просто бе непоносимо да мислиш.
Сюан се освободи от прегръдката й.
— Не разбираш. Мейлин! — Сгърчи лице и изтри очите си с ръкав. — Рибешки черва! Какво съм се разпелтечила. Я се стегни, глупачко такава! — Последното го изръмжа на себе си. Отведе Моарейн до една обърната празна каца, накара я да седне и смъкна вързопа от гърба си. Ако това беше единственият й багаж, сигурно си нямаше резервна рокля. — Няма да ти се стои, като чуеш какво имам да ти разправям. Впрочем, и на мен адски не ми се ще да стоя.
Домъкна един кафез, заоправя полите си, озърна се към входа на уличката и измърмори за нахалниците, дето надничали, като минават. Неохотата й да започне разказа си никак не помогна на Моарейн да спре пърхането в стомаха си. А и на самата Сюан не помогна много. Когато отново започна, спираше начесто за да преглътне, все едно й се повръща.
— Мейлин се върна в Кулата преди месец. Не знам защо. Не каза нито къде е била, нито с какво се е занимавала, но искаше да престои само за няколко нощи. Аз… чула бях за Керини на заранта, когато Мейлин се върна, а и за другите преди това. Затова реших да поговоря с нея. Не ме гледай така! Достатъчно предпазлива съм!
Предпазлива? Сюан? Това можеше да я разсмее. Само че ако го стореше, самата тя щеше да се разплаче. Беше лудост. Трябваше да е някаква лудост. Отново потисна ужасната мисъл. Трябваше да съществува друго обяснение. Трябваше.
— Все едно, промъкнах се в покоите й и се скрих под леглото. Да не ме видят слугите, като сменят чаршафите. — Сюан изсумтя кисело. — И както се крих, заспала съм там. Събудих се по изгрев слънце, а леглото й си стоеше непокътнато. Тъй че отново се промъкнах навън — не беше лесно в тези ранни часове, но съм сигурна, че не ме видя никой — и слязох за втората смяна на закуската. И докато си гълтах кашата, влезе Чезмал Емри и… тя… обяви, че Мейлин е била намерена в леглото си, че е умряла същата нощ. — Завърши на един дъх, сви се и зяпна Моарейн.
Моарейн се зарадва, че седи. Коленете й нямаше и едно пухче да издържат. Наистина си беше лудост. Извършено беше убийство.
— Червената Аджа ли? — най-сетне отрони тя. Една Червена можеше да убие Сестра, ако реши, че се кани да защити мъж, способен да прелива. Възможно беше. Но не можеше да го изрече на глас, защото не го вярваше.
Сюан изсумтя.
— По Мейлин нямало никаква следа. Жълтите я „вкопали“, разбира се. Щяха да намерят отрова или следи от задушаване. Нищо не намерили и го нарекоха „естествена смърт“. Но аз знам, че не е. Не може да е, не и както са я намерили. Никакви следи. Това означава Силата, Моарейн. Може ли дори една Червена да направи това? — Гласът й беше гневен. Тя дръпна вързопа си и го сложи в скута си. Сякаш се криеше зад него. Все пак на лицето й вече нямаше толкова страх.
— Помисли, Моарейн. Тамра уж също умря в съня си. Само че знаем, че с Мейлин не е така, където и да са я намерили. Първо Тамра, после започнаха да умират и другите. Единственото логично обяснение е, че някой е забелязал, че тя привиква Сестри, и е искал на всяка цена да разбере защо, дотолкова, че са рискували да подложат на разпит самата Амирлин. Трябвало е да предприемат нещо, за да скрият това, нещо, за което са били готови да рискуват, за да останат скрити. Убили са я, за да го скрият, да скрият какво са направили, и след това са започнали да избиват останалите. Което означава, че не са искали момчето да бъде намерено, не и живо. Не са искали Прероденият Дракон да бъде на Последната битка. Всеки друг начин да се погледне на това означава да хвърлиш ведрото с помията срещу вятъра и да се надяваш на най-доброто.
Моарейн неволно погледна към входа на уличката. Малко минувачи надничаха вътре, и то само по веднъж. Никой не се спираше, за да види, че са там. Някои неща можеше по-лесно да се изрекат, ако не си съвсем точна. „Амирлин“ е била подложена на разпит; „тя“ е била убита. Не и Тамра, не и име, което щеше да събуди в ума ти познато лице. „Някой“ я е убил. „Те“ не са искали да бъде намерен Прероденият Дракон. Подлагането на някого на разпит с помощта на Силата не нарушава нито една от Трите клетви, но убийството с помощта на сайдар определено ги нарушаваше, дори за… За онези, които Моарейн не искаше да упомене, както и самата Сюан.