Насила придаде гладкост на лицето си, насила вложи спокойствие в гласа си, преди думите да се изтръгнат от гърлото й.
— Черната Аджа.
Сюан трепна, след което кимна вбесена. Всяка Сестра се вбесяваше, когато се подхвърлеше, че съществува тайна Аджа, скрита в другите, Аджа, посветена на Тъмния. Повечето Сестри отказваха дори да чуят да се спомене за това. Бялата кула бранеше Светлината от три хиляди години. Но някои Сестри не отричаха категорично съществуването на Черната. Някои вярваха. Малцина от тях обаче щяха да го признаят дори пред друга Сестра. Моарейн не искаше да го признае дори пред себе си.
Сюан заопипва с треперещи пръсти връзките на вързопа си, но продължи делово:
— Не мисля, че разполагат с имената ни — всъщност Тамра никога не ни е смятала за съучастнички; каза ни да си мълчим, остави ни настрана и ни забрави — иначе и мен щеше да ме сполети някой „нещастен случай“. Преди да тръгна, пъхнах бележка с подозренията си под вратата на Сиерин. Не за момчето; за… за Черната. Само че не знам колко може да се разчита дори на нея в това. Амирлинския трон! Но ако е истина, то тогава всяка би могла да е вътре. Всяка! Написах я с лявата ръка, но толкова треперех, че никой нямаше да познае почерка ми, дори и да пишех с дясната. Дроба да ми изгори дано! Даже да знаехме на кого да се доверим, за доказателство имаме само мръсна вода в трюма.
— За мен е достатъчно. — Светлина, Черната Аджа! — Ако са знаели всичко, всички жени, които избра Тамра, може би не е останала никоя освен нас. Трябва да действаме бързо, ако искаме да се надяваме, че момчето ще се намери. — Изглеждаше съвсем безнадеждно — колко Черни сестри можеше да има? Двайсет? Трийсет? Ужасна мисъл: повече? — но Моарейн също се опита да си придаде делови тон. Добре, че Сюан само кимна. Нямаше да се предаде, колкото и да приказваше, че трепери, и не допускаше, че и Моарейн ще се предаде. Много добре. Особено след като все още се съмняваше в коленете си. — Може би знаят за нас, може би не знаят. Навярно си мислят, че могат да оставят две нови Сестри за накрая. Все едно, не можем да се доверим на никоя, освен на себе си. — Кръвта се изцеди от лицето й и тя изведнъж се почувства замаяна. — О, Светлина! Тъкмо имах една среща в хана, Сюан.
Постара се да си припомни всяка дума, всеки нюанс, от мига, в който я заговори Мириън. Сюан я слушаше с отнесен нанякъде поглед, подреждаше и сортираше.
— Кацуан би могла да е от Черната Аджа — съгласи се тя, след като Моарейн свърши. Почти не се поколеба. — Може би просто се опитва да те отстрани от пътя си, докато намери сгодния момент да се отърве от теб, без да предизвика подозрения. Или може да е от избраните от Тамра. Това, че си мислим, че не е била в Тар Валон в последните две години, не отменя тази възможност. — Сестрите понякога се промъкваха в Кулата и навън много тихо, но според Моарейн където и да се появеше Кацуан, настъпваше земетръс. — Бедата е, че всяка от тях също би могла да е. — Наведе се над вързопа си и пипна Моарейн по коляното. — Можеш ли да си изведеш коня от конюшнята, без да те забележат? Аз имам добър кон, но не знам дали ще може да носи и двете ни. Трябва да сме на часове оттук, преди да разберат, че сме заминали.
Моарейн неволно се усмихна. Много се съмняваше в това за добрия кон. Всеки търговец на коне щеше да пробута на Сюан някоя измършавяла товарна кранта, нейното око за коне беше толкова добро, колкото и ездата й.
— Никой не знае, че ти си тук, Сюан. По-добре да си остане така. Бележничето в тебе ли е? Добре. Ако аз остана тук до заранта, ще ми трябва цял ден преднина, вместо няколко часа. Значи ти тръгваш веднага за Чачин. Ще ти дам от моите пари. — Ако можеше да съди по състоянието на роклята й, през последната част от пътуването си сигурно беше спала в храстите край пътя: нямаше как да е изтеглила много от банката на Кулата, преди да тръгне. — Започни да издирваш лейди Инес, а аз ще те намеря там, като по пътя ще потърся Авин Саера.
Не стана толкова лесно, разбира се. Сюан имаше упорита жилка, широка колкото река Еринин.
— Имам си достатъчно за нуждите ми — възропта тя, но Моарейн настоя да приеме половината от парите в кесията й, а когато й припомни, че в първите месеци в Кулата се бяха врекли каквото има едната да го има и друга, тя измърмори: — Заклехме се освен това и да си намерим красиви млади принцове, които да обвържем, и да се омъжим за тях освен това. Момичетата си казват какви ли не глупави неща. Ти се грижи себе си. Но ако ме оставиш сама в това нещо, врата ще ти извия.
Прегърнаха се за сбогом и на Моарейн й беше трудно да пусне. Само допреди час основната й грижа беше колко дълго ще може да отложи присъдата на Сиерин и боя с пръчки. Сега тази грижа й приличаше на убождане по пръста. Черната Аджа. Повръщаше й се. Защо нямаше куража на Сюан? Загледана след нея, съжали, че не беше избрала Зелената. Щеше да си има поне трима Стражници, които да я пазят откъм гърба.