Върна се и тя на улицата и започна неволно да се заглежда във всеки, край когото минеше, все едно дали мъж или жена. Ако Черната Аджа — стомахът й отново се сгърчи, щом го помисли — ако те бяха замесени, то щяха да са замесени и най-обикновени Мраколюбци. Никой не отричаше, че някои подведени хора вярваха, че Тъмния ще им даде безсмъртие, хора, готови да убиват или да направят всякакво зло, само за да получат лелеяната награда. А щом една Сестра можеше да е от Черната Аджа, то тогава всеки, когото срещнеше, можеше да е Мраколюбец. Надяваше се, че Сюан не го е забравила.
Щом наближи „Небесните порти“, на прага на хана се появи една Сестра. Поне отчасти Сестра — видя се само една ръка с шал с дълги ресни, показа се само за миг. Някакъв много висок мъж тъкмо беше излязъл — дългата му коса бе сплетена на две плитки, украсени със звънчета. Той се обърна да каже нещо, но ръката му махна пренебрежително и той закрачи намръщено покрай Моарейн. Нямаше толкова да я впечатли, ако не мислеше за Черна Аджа и Мраколюбци. Светлината й бе свидетел, Айез Седай говореха с мъже, а правеха и нещо повече с тях. Тя обаче мислеше за Мраколюбци. И за Черни сестри. Ех, да беше видяла поне цвета на онези ресни! Намръщи се и бързо измина последните трийсетина крачки.
Мириън и Ларел се бяха настанили близо до вратата, и двете наметнати с шаловете си. Малко Сестри го правеха освен при официален случай или за показ. Двете гледаха как Кацуан влиза в частната гостна, последвана от двама мършави сивокоси мъже, жилави като дъбови клони. Тя също беше с шала си, с яркия пламък на Тар Валон на гърба, обкръжен от сплетени лозници. Можеше да е всяка от тях. Кацуан можеше да си търси друг Стражник; зелените като че ли често си търсеха. Мириън и Ларел също; ни една от двете си нямаше, освен ако не си бяха обвързали, след като тя напусна Тар Валон. Мъжът можеше да се е намръщил, защото са му казали, че не става. Имаше стотици възможни обяснения и тя си го махна от главата. Сигурните опасности бяха предостатъчни, за да си измисля допълнително.
Преди да е направила и три крачки в гостилницата, господин Хелвин изхвърча откъм тезгяха с престилката на зелени райета и й поднесе нов повод за раздразнение.
— А, лейди Алис! Точно вас търсех. С тия три Айез Седай, дето се настаниха тука, боя се, че пак ще трябва да сместим леглата. Вярвам, че няма да имате нищо против да се посместите, при тези обстоятелства. Госпожа Палан е много приятна жена.
При тези обстоятелства? При всякакви нормални обстоятелства нямаше да дръзне да предлага на една благородничка да се свива, колкото и търговци да трябваше да сбута в едно легло. Но той имаше предвид, че скоро щяха да я отведат в Бялата кула. Всъщност не само го предполагаше. Вече беше настанил жената! А когато тя възрази…
— Ако сте недоволна, съветвам ви да поговорите с една от тези Айез Седай — заяви той твърдо. Твърдо! На нея! — Сега ако ме извините, имам да се оправям с много неща. Много сме претрупани напоследък. — И я остави без повече приказки. Без един поклон дори!
За малко щеше да изпищи. За малко щеше да прелее и да го шлевне през ухото.
Хезел Палан се оказа търговка на килими от Муранди, с леко размазан люгардски акцент. От мига, в който влезе в доскоро своята си стаичка, Моарейн чу повече, отколкото можеше да понесе. Дрехите й бяха извадени от гардероба и окачени на закачалките по стената, гребенът и четката й бяха махнати от умивалника заради тези на госпожа Палан. Дебелата сивокоса жена сигурно щеше да се държи малко по-почтително с „лейди Алис“, ако всички не й бяха казали, че на заранта я отвеждали да става новачка в Бялата кула. Започна да чете лекция на Моарейн за задълженията на новачката, като цялата й информация беше грешна, естествено. Някои неща, които си представяше, можеха да убият повечето новачки още първата неделя, ако не и първия ден, а останалото просто беше невъзможно. Учели ги да летят? Тази беше луда! Слезе с Моарейн за вечеря и събра всичките си познати търговки от масите, и всички почнаха да й приказват какво знаят за Бялата кула. Нищо и половина. Обаче го описваха с най-големи подробности. Ако Моарейн наистина беше бъдеща новачка, така щяха да я уплашат, че нямаше да посмее и да припари близо до Кулата! Помисли си да се измъкне, като се прибере рано, но госпожа Палан се появи още докато си сваляше роклята и й говори, докато не заспа.
Никак не беше лека тази нощ. Леглото беше тясно, лактите на жената много остри, а стъпалата й бяха ледени, въпреки дебелите одеяла, пазещи топлината от малката печка с плочки, взидана под леглото. Да пренебрегнеш ледения въздух беше едно; ледените крака бяха съвсем друго. Дъждовната буря, надвиснала през целия ден, се разрази, вятърът и гръмотевиците тресоха с часове капаците на прозорците. Моарейн обаче и бездруго не можеше да заспи. В главата й подскачаха Мраколюбци и Черни сестри. Виждаше как влачат Тамра от леглото й, завличат я на някое тайно място, за да я мъчат жени, владеещи Силата. Понякога жените бяха с лицето на Мириън или на Ларел, и на Кацуан, и на всяка Сестра, която бе виждала някога. Понякога лицето на Тамра се превръщаше в нейното собствено.