— Всеки трябва да умре някъде — промълви той и отиде да си оправя постелята. Много странен отговор. Подходящ за Айез Седай.
Щом луната изгря над дърветата, Лан пое първата смяна на пост, седнал кръстато недалече от Рин, а когато Букама загаси огъня и се загърна в одеялата си до Лан, тя заплете по една преграда от Дух около всеки. Потоци на Дух, които можеше да държи и насън, а ако някой от тях се задвижеше през нощта, преградите щяха да я събудят, без да ги предупредят. Това означаваше да се буди при всяка смяна, а те се сменяха често, но нищо не можеше да се направи. Нейната постеля беше на прилично разстояние от мъжете и тя отпусна за трети път глава на седлото. Букама измърмори нещо, което не можа да долови. Но съвсем ясно чу отговора на Лан.
— По-скоро ще се доверя на някоя Айез Седай, Букама. Върви да спиш.
Целият гняв, който беше потискала, се надигна отново. Хвърли я в леденото езеро, не й се извини, а сега и… Тя преля, Въздух и Вода, с мъничко Земя. От езерото се надигна дебел воден стълб, изпъна се нагоре и нагоре, и се изви в дъга. И се срути върху глупака с толкова развързания език!
Опръскани, Букама и Рин скочиха и засипаха ругатни, но тя задържа пороя, докато не преброи до десет. Водата се изля върху целия бивак. Очакваше да види подгизнал, полузамръзнал мъж, паднал по очи на земята и готов да се учи на прилично поведение. Наистина беше мокър и около краката му се мятаха няколко рибки. Стоеше прав. Без да вади меча си.
— Твар на Сянката? — каза невярващо Рин, а Лан го надвика:
— Може би! Но за такова нещо не бях чувал. Пази жената, Рин! Букама, хвани на запад и завий на юг. Аз поемам на изток и завъртам на север!
— Не е твар на Сянката! — сопна се Моарейн и ги спря по местата им. Тримата я зяпнаха. Искаше й се по-добре да види физиономиите им на лунната светлина, но хвърлените от облаците сенки помагаха и на нея, загръщайки я в тайнственост. Постара се да вложи в гласа си цялото хладно спокойствие на Айез Седай, на което бе способна. — Неразумно е да проявявате към една Айез Седай нещо друго освен почит, господин Лан.
— Айез Седай? — промълви Рин. Въпреки смътната светлина, благоговението, изписало се на лицето му, беше съвсем явно. Или беше страх.
Никой друг не обели дума, ако се изключеше ръмженето на Букама, докато влачеше постелята си по-далече от калта. На Рин му отне доста време да си изнесе постелките — кланяше се и поглеждаше боязливо към нея. Лан не направи никакъв опит да се изсуши. Понечи да си избере ново място за пост, спря и седна на мястото си, в калта и водата. Човек можеше да си помисли, че е жест на смирение, само дето той се озърна към нея и този път почти срещна очите й. Ако това беше смирение, то кралете бяха най-смирените хора на земята.
Тя, разбира се, отново оплете преградите си около тях. Ако не друго, то разкриването й само правеше това още по-необходимо. Но дълго време не можа да заспи. Имаше много неща, за които да мисли. Първо, никой не я попита защо ги преследва. Мъжът не беше паднал, останал беше изправен! Но странно, когато сънят я унесе, си мислеше за Рин. Жалко, ако вече се боеше от нея. И много жалко, ако се окажеше Мраколюбец. Беше чаровен, направо хубавец всъщност. И тя нямаше нищо против един мъж да иска да я види без дрехи. Стига да не го казва на други.
Глава 20
Закуска в Манала
Странната дребна жена се измъкна сънено от постелята си на съмване и криейки в шепа прозявката си, каза:
— Можете да ме наричате лейди Алис. — Явно не беше навикнала да спи на голата земя. Лан беше сигурен, че се будеше всеки път, когато той поемеше охраната. Хората дишаха различно будни и насън. Какво пък, жените в коприна рядко понасяха трудности и несгоди.
В името се съмняваше точно толкова, колкото и в пръстена с Великата змия, който тя извади, особено след като го тикна след това обратно в чантичката си и им каза, че никой не трябвало да разбере, че е Айез Седай, дори други Сестри. Вярно, Айез Седай често пъти се преструваха на обикновени жени и това минаваше пред тези, които не могат да познаят лицето на една Сестра, и вярно, веднъж той беше срещал Айез Седай, чието лице още не беше добило онази липса на възраст, но всички до една показваха невъзмутимо спокойствие. О, ядосваха се, но гневът им беше хладен. Беше видял лицето на „Алис“ на лунната светлина, когато водата спря, макар че чак по-късно си даде сметка какво беше видял. Веселост, като у дете, което готви лудория, и детинско разочарование, че не е станало точно така, както е искала. Айез Седай можеха да са най-различни, и понякога да са толкова сложни, че другите жени пред тях да изглеждат прости, но никога не се държаха детински.