Когато я бяха видели първия път зад себе си, изпреварила търговските кервани и защитата на охраната им, Букама им предложи обяснението си защо една сама жена може да преследва трима мъже. Ако шестима мечоносци не можеха да убият един човек посред бял ден, сигурно една жена можеше на тъмно. Букама не бе споменал за Едейн, разбира се. Всъщност явно не можеше да е това, защото досега щеше да е мъртъв, но Едейн можеше да е изпратила жена, която да го следи, като е сметнала че така няма да е много бдителен. Само глупците вярваха, че жените са по-безопасни от мъжете, но жените, изглежда, често мислеха мъжете за глупци, станеше ли въпрос за жени.
През нощта, въпреки предишната си грешка, Букама бе изразил неодобрението си от това, че Лан не й поднесе полагащата се клетва, въпреки че собствената му клетва достатъчно ги обвързваше с тази „лейди Алис“ до Чачин. Освен това тя им даде пари. Не показа, че е обидена, когато им ги предложи. Тази заран той сумтеше, докато си оседлаваше коня, който според него не струвал пет пари в сравнение със Слънчево копие. А това говореше нещо, дори за Букама. Черният беше чудесно животно, с великолепно тяло и добра скорост, макар и все още необучен за боен кон.
— Айез Седай или не, свестният мъж се придържа към известни правила — мърмореше старецът, докато стягаше ремъците на седлото. — Все пак въпрос на най-обикновено приличие.
— О, хайде стига, Букама — отвърна му кротко Лан. Букама естествено не се предаде.
— Неуважително е към нея, Лан, а е и срамота за теб. Един мъж на честта закриля всеки, който се нуждае от закрила, най-вече деца, и жените преди мъжете. Дай й клетва, че ще я закриляш, заради своята чест.
Лан въздъхна. Букама сигурно щеше да му повтаря това чак до Чачин. Трябваше да разбере. Ако тази жена наистина се окажеше Айез Седай, Лан не искаше да е обвързан с повече конци към нея. Букама вече беше вързал един, но неговата клетва можеше да доведе до по-лошо. Ако беше Айез Седай, можеше и Стражник да си търси. Ако.
Рин едва изчака, докато жената среши косата си, седнала на седлото на земята, след което се поклони дълбоко и звънчетата му издрънчаха.
— Колко красив изгрев, милейди — промърмори той, — макар че никой изгрев не може да се сравни по красота с дълбоките тъмни езера на очите ви. — След което се дръпна и ококори очи да види дали не я е обидил. — Ъъъ… може ли да ви оседлая кобилката, милейди? — Хрисим, като кухненски слуга в гостната.
— Ами, благодаря ви — отвърна тя с усмивка. Много топла усмивка. — Много мило предложение, Рин.
Отиде с него да й оседлае дорестата кобилка, или по-скоро да пофлиртува, като че ли. Стоеше много близо до него, докато той работеше, и го гледаше изотдолу с големите си очи, по които Рин толкова се захласваше. Не чу какво му каза, но чу как той й промърмори в отговор нещо за „кожа като копринен сняг“. Което предизвика веселия й смях.
Лан поклати глава. Разбираше какво привлича Рин. Лицето й беше красиво и колкото и детински да се държеше, крехкото тяло под тази синя коприна съвсем не беше детско. Но Рин беше прав: виждал беше той кайриенка „по кожа“, и то не една. И всички се бяха опитвали да го забъркат в схемите си — една, две или три. В една такава особено паметна случка на юг в Кайриен за десет дни за малко щяха да го убият шест пъти и да го оженят два. Айез Седай, стига наистина да беше такава, и кайриенка? По-лошо съчетание едва ли можеше да има.
Странно, тя не се оплака, когато тръгнаха, без да закусят, но щом стигнаха Манала, голямо село на по-малко от час по пътя, им заповяда да спрат. И си беше заповед.
— Топлата храна ще направи ездата ни по-лека — твърдо заяви тя, изправена в седлото си, и ги изгледа предизвикателно. Това определено беше като при Айез Седай, но и като при повечето жени, от друга страна. — Желая да стигна до Чачин колкото може по-скоро и няма да позволя да изпопадате от глад в глупавия си опит да ми покажете колко сте твърди. — Само Рин я погледна в лицето, с притеснена усмивка: явно не можеше да реши дали е очарован, или уплашен.
— Планът ни беше да спрем малко за храна, милейди — каза Букама, свел почтително очи към земята. Премълча, че щяха да са се нахранили снощи и да спят в легла, ако не беше тя. Ако ги беше последвала до Манала, нямаше да значи нищо. Но проследяването на Лан в гората означаваше, че има някакъв интерес към тях — или към плановете им.