Да бяха само бурите и разбойниците, щеше да е повече, отколкото можеше да очаква от едно пътуване. Глупостите на Рин и мърморенето на Букама можеха да се приемат за нещо неизбежно. Но Алис беше сляпа за много неща и това беше най-тежката част.
Още първата нощ, когато седна в мокрото, го направи да й покаже, че е готов да приеме стореното от нея. След като бяха решили да пътуват заедно, по-добре беше да се зачитат. Само че тя не го правеше. Втората нощ остана будна до съмване и се постара и него да не го остави да заспи, с резките плясъци на невидим камшик всеки път, щом главата му клюмнеше умерено. Третата нощ, кой знае как под дрехите и в ботушите му се появи пясък. Изтърси го, колкото можа, нямаше вода, с която да го отмие, и целия следващ ден, докато яздеше, пясъкът го жулеше. А през нощта след срещата с разбойниците… Така и не разбра как успя да накара мравките да пропълзят под долните му дрехи и да ги накара при това всички да започнат да го хапят. Със сигурност беше нейна работа. Стоеше над него, когато отвори очи, и като че ли беше изненадана, че не се развика.
Явно очакваше някаква реакция от него, но Лан не можеше да разбере каква точно. Ако смяташе, че не й се е разплатил достатъчно заради мокренето, значи наистина беше корава жена, но една жена все пак можеше да каже цената за понесената обида, а с тях нямаше други жени, които да я смъмрят да престане, след като прекрачи границата на онова, което смятат за справедливо. Оставаше му само да търпи, докато стигнат Чачин. На следващата нощ тя намери коприва близо до бивака им и за негов срам, този път Лан едва не изтърва нервите си.
Не спомена на Букама и Рин за инцидентите, разбира се, макар да беше сигурен, че са разбрали, но почна да се моли наум дано Чачин да изникне пред очите му след следващото възвишение. Едейн може би беше пратила тази жена само да го наблюдава, но вече започваше да му се струва, че иска да го убие. Бавно.
Моарейн така и не можеше да разбере опърничавостта на този Лан Мандрагоран, макар че според Сюан да говориш за опърничавост и за мъже било тавтология. Искаше от него само да покаже малко разкаяние за това, че я беше намокрил. Е, и извинение някакво. Разкаяно извинение. И подобаващата почит към една Айез Седай. Но той и една трошица разкаяние не показваше. Самата ледена наглост! Неверието му, че може да носи шала, бе толкова явно, че все едно го казваше на глас.
Отчасти тя се възхищаваше на твърдостта му, ала само отчасти. Щеше да го накара да падне на колене. Не съвсем да го опитоми — един напълно опитомен мъж е безполезен и за себе си, както и за другите — но да го накара да осъзнае грешките си дълбоко до костите.
През деня го оставяше да размишлява, а в същото време тя самата обмисляше какво да му направи през нощта. Онова с мравките се оказа голямо разочарование. Беше една от тайните на Синята Аджа, начин да прогонваш насекоми или пък да ги накараш да се съберат на едно място, за да хапят или жилят, макар и не за целта, за която тя го приложи. Но остана много горда от хитринката с копривата, която го накара да подскочи, поне малко, доказвайки, че и той всъщност е направен от човешка плът. Беше започнала да се съмнява в това.
Странно, никой от другите двама не му поднесе и една съчувствена дума, макар че трябваше да са разбрали какво му прави. Макар и да не се оплакваше пред нея, което само по себе си беше доста странно, трябваше пред приятелите си поне да го направи; нали уж за това са приятелите. Но тримата бяха странно мълчаливи и в други отношения. Дори в Кайриен хората говореха за себе си, макар и по малко, а тя бе чувала, че в Граничните земи отбягват Играта на Домове, но ето, че те почти нищо не разкриваха за себе си, колкото и да се мъчеше да им развърже езиците с малки историйки за младостта си в Кайриен и случки от Кулата. Рин поне се разсмиваше, когато разказът й беше смешен — след като разбереше, че трябва да се засмее, само тогава — но Лан и Букама всъщност изглеждаха смутени. Тя поне смяташе, че това чувство е изписано на лицата им; можеха и Айез Седай да учат как да пазят физиономиите си невъзмутими. Признаваха, че са срещали Айез Седай преди нея, но щом започнеше да разчопля, много деликатно, за да разбере къде и кога…
— Айез Седай има по толкова много места, че е трудно да ги запомни човек — отвърна й Лан една вечер, докато яздеха пред издължените си сенки. — Я по-добре да спрем при ония ферми отпред, да видим дали ще можем да си наемем някой плевник за през нощта. Други къщи няма да видим, преди да се е стъмнило съвсем.