Без да пуска сайдар, се обърна към Лан да му предложи Цяра, ала въпреки стрелата, стърчаща от гърба и пред рамото му, той не й остави възможност да заговори, обърна коня и препусна в галоп към дърветата, а там скочи от седлото и закрачи към падналия мъж. Букама и Рия бяха точно зад него. Със Силата в себе си, тя чу гласовете им съвсем ясно.
— Каниедрин? — каза стъписано Лан.
— Познаваш ли го тоя? — попита Рин.
— Защо? — изръмжа Букама и ботушът му изхрущя в ребрата на падналия мъж.
Отвърна му немощен и хлипащ глас:
— Злато. За какво друго? Още имаш… късмета на Тъмния… извърна се точно когато… иначе стрелата… щеше да те улучи в сърцето. Трябваше да… да ми каже… че е Айез Седай… а не само… та да убия първо нея.
Щом чу последните думи, Моарейн заби пети в хълбоците на Стрела, взе на галоп късото разстояние и скочи от седлото, готова да заплете за Цяра.
— Извадете стрелите от него — извика още докато тичаше към тях, надигнала наметалото и полите си, за да не се препъне. — Ако останат стрелите, Цярът няма да може да го запази жив!
— Че защо ще го Цериш? — попита Лан, седнал на едно съборено от буря дърво. Коренищата му, покрити с кал, се бяха разперили над главата му. — Толкова ли жадуваш да го видиш обесен?
— Той вече умря — каза Рин. — Това можеш ли да го Изцериш? — Сякаш гореше от любопитство да види дали ще може.
Раменете на Моарейн се смъкнаха унило. Очите на Каниедрин, отворени и зяпнали към клоните горе, бяха замъглени и празни. Странно, въпреки кръвта около устата му приличаше на голобрадо момче в опърпаното си палто. Но достатъчно мъж, за да убива. Достатъчно мъж, за да умре от две стрели, пронизали гърдите му. Мъртъв, вече нямаше да може да й каже дали го беше наел онзи Гортанес, нито къде може да бъде намерен. Почти пълен колчан висеше на колана му, а в земята пред него стояха забити още две стрели. Явно бе имал увереността, че ще може да убие четирима души с четири изстрела. Макар да познаваше Лан и Букама, така си беше мислил. А след като ги познаваше, беше нарушил указанията и първо се беше опитал да убие Лан. Най-опасния от тях, както сигурно беше смятал.
Докато го гледаше, й хрумна, че би могъл да й каже нещо, колкото и малко да е то, дори и мъртъв. С ножа си сряза кожената чанта, висяща на колана му зад колчана, и изсипа съдържанието й върху рехавата трева до тялото. Дървен гребен, недоядено парче сирене, увито в кърпа, малко сгъваемо ножче, навит на кълбо конец, което тя разви, за да е сигурна, че не крие нищо, мръсна смачкана носна кърпа, която разгъна с върха на ножа. Прекалено беше да очаква, че ще намери писмо от господин Гортанес, с указания как да го открие. Сряза каишките на кожената кесия на колана на кайриенеца и изсипа и нея върху купчината. Пръснаха се няколко сребърни и медни монети. И десет златни корони. Така. Цената за смъртта й в Кандор бе колкото една копринена рокля в Тар Валон. Тлъсти монети, с Изгряващото слънце на Кайриен на едната страна и профила на чичо й от другата. Дебела отметка в историята на дома Дамодред.
— Мъртъвците ли започнахме да крадем? — попита Лан с дразнещо хладнокръвния си тон. Само попита. Без обвинение, но все пак…
Тя се изправи ядосана, тъкмо докато Рин счупваше оперения край на стрелата, стърчащ от гърба на Лан. Букама връзваше тясна кожена каишка зад острието. След като я стегна, я стисна в юмрук, бързо дръпна и измъкна стрелата през рамото. Лан примига. Цяла стрела изтръгнаха през тялото му, а той примига! Не разбра защо това трябваше да я подразни, но я подразни.
Рин изтича до пътя, докато Букама помагаше на Лан да смъкне палтото и ризата си. Тя видя кървавата дупка. Отворът на гърба едва ли изглеждаше по-добре. Кръвта, която се беше процеждала в палтото, потече свободно по гърдите и ребрата му. Никой от двамата не я помоли за Цяра и тя почти бе готова да не го предложи. Лан беше нашарен с повече белези, отколкото можеше да се очаква за толкова млад мъж, като много от тях бяха полузараснали рани, кръстосани изрядно с тънките черни конци от шева. Явно можеше да ядосва мъже толкова лесно, колкото и жени. Рин се върна с кърпи за превързване и омачкан хляб за лапа. Никой нямаше да помоли за Цяр, докато не му изтечеше кръвта до смърт!
— Ще приемеш ли Цяр? — попита тя хладно и протегна ръце към главата му. Лан се дръпна като опарен от допира й. Като опарен!
— Вдругиден в Чачин дясната ръка може да ти потрябва — промърмори Букама и отърка уста с ръка, без да поглежда към никого. Странни думи, но тя знаеше, че няма смисъл да пита какво значат.