Съвсем леко набръчкала чело, Аелдра пипна Моарейн по бузата, сякаш искаше да провери да не би да има треска.
— Онези сънища все още ли те безпокоят? Някои от Кафявите разбират много от билки. Сигурна съм, че някоя ще може да ти даде нещо да ти помогне да спиш, ако ти трябва.
— Верин Седай вече ми даде. — Отварата бе гадна, но наистина й помогна да заспи. Жалко, че не й помогна да забрави за кошмарите, които идваха със съня. — Сънищата вече не са толкова лоши. — Понякога нямаше смисъл да се опитваш да се измъкваш.
— Добре. — Усмивката се върна на устните на Аелдра, но тя леко размаха пръст пред носа на Моарейн. — Все пак мечтанията по праговете не са подходящи за една Посветена. Ако отново те видя, ще се наложи да ти обърна внимание. Разбираш ме, нали?
— Да, Айез Седай. — Край с шпионирането. Моарейн имаше чувството, че ще запищи от сърбеж между плешките.
Глава 8
Трошици ведрост
Нямаше измъкване и от частните им уроци със Сестрите. Не че Моарейн го искаше, или пък Сюан, но дългите часове седене и писане все пак ги уморяваха ужасно, а и само вечерите им оставаха свободни, чак след хранене. Посветените продължаваха да излизат рано всяка сутрин и правеха същото, въпреки че много от тях негодуваха — когато наблизо нямаше Айез Седай да ги чуят. Най-малкото взимаха уроци, когато им се предлагаха уроци. Някои Сестри отказваха, като заявяваха, че ще почнат отново да учат Посветени, след като престанат да дават уроци на новачки, на които трябваше да преподават Посветени. Твърде много Айез Седай не харесваха положението. Вече вървяха клюки, че на Амирлин се поднасят петиции с молба да се възстанови обичайният ред, но и да беше така, Тамра ги отхвърляше. Лицата на Сестрите оставаха като маски на спокойна ведрост, ала твърде често в очите им за кратко блясваха такива пламъчета, че новачките писваха от ужас, а Посветените стъпваха ситно-ситно. В разгара на зимния студ Кулата сякаш гореше в треска.
Сюан никога не споменаваше за преживелиците си, но Моарейн скоро усети, че самата тя привлича неприязнените погледи на почти всяка Айез Седай, която я срещнеше, и разбираше много добре защо. За разлика от останалите, двете със Сюан можеха да дават уроци на новачките и да взимат своите уроци в по-прилични часове и по-редовно. Няколко Сестри, които учеха други нощно време, заявяваха, че са заети, когато някоя от двете се опитваше да си уговори час. В някои отношения Айез Седай можеха да бъдат също толкова дребнави, колкото всяка друга жена, въпреки че точно това Посветените никога нямаше да се осмелят да изрекат на глас. Моарейн можеше само да се надява, че тези малки вражди скоро ще се уталожат. Дребнавата неприязън имаше навика понякога да забира в доживотна вражда. Какво можеше да направи обаче? Да се извинява кротко на онези, които изглеждаха най-много ядосани, да ги моли за прошка и да се надява. От списъците нямаше да се откаже.
Не всички Сестри се държаха толкова неприязнено. Керини се съгласи на среща да обсъдят сравнително оскъдните факти, известни на историците около империята на Артур Ястребовото крило, Мейлин я препита за древния автор Вилим Манахски и неговото влияние върху салдейската философка Шивена Кайензи, а пък Айша я разпита задълбочено за разликите в законодателството на Шиенар и Амадиция. Такива бяха уроците, които можеше да взима сега. Онова, което можеха да й предадат за Силата — което тя самата можеше да научи, — вече беше преподадено преди месеци. Ако смееше, щеше да ги попита защо все още са в Кулата. Защо не са навън, да търсят по имената в списъка? Защо?
От друга страна, знаеше отговора. Онова, което трябваше да е отговорът. Нищо друго не можеше да го обясни. Но те не гледаха на въпроса като на спешен. Да вземат детето направо от майката щеше да е жестоко. Навярно мислеха, че ще са нужни години, докато го намерят, при толкова много данни, в повечето от които дори липсваше името на родното село или на лагера. Може би изчакваха процесът със записването да свърши. Освен това се надяваше, че има и други търсачки, защото Сюан й съобщи, че Валера и Лудис също са в Кулата.
Не било спешно! Моарейн направо изгаряше от това. Според слуховете боевете продължаваха, на много левги на югоизток, но само с дребни схватки, въпреки че според някои били свирепи. Явно никой между командирите в Коалиционната армия не искаше да упорства срещу толкова опасен противник, при положение че все пак се оттегляха. Последното поне беше сигурно, според донесенията на Айез Седай. Пак според слуховете мнозина от мурандийците и алтарците вече си събираха багажа и тръгваха на юг към домовете си, а амадийците и геалданците също се канеха скоро да ги последват. Според мълвата освен това пристигнала вест за неприятности при Погибелта и мъжете от Граничните земи скоро щели да си заминат на север. Айез Седай, изглежда, не обръщаха особено внимание на слуховете. Тя се опитваше понякога да ги обсъди с тях, но…