Това предизвика кимвания. Неохотно, но всички кимнаха. Оплакващите се новачки получаваха кротко, но много твърдо обяснение защо нещата са такива, каквито са. От Посветените се очакваше да имат повечко ум в главите. От тях се изискваше да се научат на издръжливост до последната трошица.
— Може пък да реши да ви остави на мира — каза Шериам, но май изобщо не беше убедена.
Когато най-накрая си тръгнаха, Миреле остави буркана с мехлема. Само ужасната отвара на Верин ги накара да заспят, сгушени под завивките в тесния креват на Моарейн, а бурканът, кацнал на плочата на камината, им пречеше да заспят също колкото отоците и синините.
Елайда обаче се оказа вярна на думата си — появи се преди съмване, за да приложи над тях Цяра. И наистина беше приложен, не предложен. Просто събра главите им една до друга в шепите си и затъка, без да ги пита. Когато сложният сплит на Дух, Въздух и Вода я докосна, Моарейн изохка и се сгърчи. За миг й се стори, че цялата са я топнали в ледена вода, но когато сплитът изчезна, прежълтяващите й отоци бяха изчезнали. За жалост, Елайда се постара да й осигури нова реколта същата вечер, и още една на следващата. Моарейн издържа седем опита, а след това десет, преди болката и сълзите да я надвият. Сюан направи десет на втората нощ и дванайсет на третата. И така и не заплака, докато Елайда не си отиде. Нито сълза.
Шериам, Миреле и Елид, изглежда, се бяха сменяли на пост, защото всяка нощ, след като Елайда си отидеше, се появяваха да поднесат съболезнованията си, докато събличаха Моарейн и Сюан и втриваха мехлема в раните им. Елид дори се опита да им разправя шеги, но на никоя не й беше до смях. Моарейн дори взе да се чуди дали съдържанието на буркана ще стигне. Грешно ли беше чула? Възможно ли беше Сюан да е права, че Елайда иска да се провалят? Стомахът й се сви от хладен ужас, като натежала буца лед. Боеше се, че следващия път ще помоли Елайда да спре. Но Елайда нямаше да спре — сигурна беше в това и от това й се плачеше.
На заранта след третото посещение на Елайда вместо нея ги събуди Мириън, в леглото на Сюан, за да им предложи Цяра.
— Тя няма повече да ви безпокои по този въпрос — увери ги майчински Айез Седай, след като отоците изчезнаха.
— Вие как разбрахте? — попита Моарейн, докато припряно навличаше ризата си. Както бяха спали мъртвешки, под влияние на отварата на Верин, огънят през нощта беше догорял на пепел и въздухът в стаята беше студен, макар и не толкова, колкото допреди няколко дни; поне подът беше малко по-топъл. Тя дръпна дългите си чорапи от гърба на стола.
— Имам си своите начини, както би трябвало да знаете — отвърна загадъчно Мириън. Моарейн подозираше Миреле, Шериам или Елид, ако не и трите, но Мириън все пак беше Айез Седай. Никакъв пряк отговор, когато можеше да мине с малко загадъчност, и при това — сигурно по-добре. — Все едно, тя за малко щеше да си спечели наказание, а я уведомих, че ще поискам от Амирлин „умъртвяването на плътта“. И също така й напомних, че това, което трябва да налагам на Сестри, е много по-сурово от това, което налагам на новачки или Посветени. Убедих я.
— А защо не трябва да получи наказание за това, което ни причини? — попита Сюан, докато се пресягаше да закопчае роклята си на гърба.
Наставницата на новачките повдигна вежда при тона й — гласът й бе прозвучал почти настоятелно. Но сигурно сметна, че може да й се прости известна волност след случилото се с Елайда.
— Ако беше използвала сайдар, за да ви наказва или принуждава, щях да се погрижа да я вържат на триъгълника за бой с брезови пръчки, но тя не е нарушила никакъв закон. — Изведнъж очите на Мириън примигнаха и устните й се извиха в лека усмивка. — Може би не трябваше да ви го казвам, но ще го направя. Наказанието й щеше да бъде за това, че ви е помогнала да измамите на изпитанието за шала. Всичко това й спести въпроса дали наистина е било измама. Надявам се, че ще приемете подаръка й в духа, в който ви е го дала. В края на краищата тя заплати с цената на унижението за това, че ви го е дала, когато й се противопоставих.
— Повярвайте ми, Айез Седай, ще го приема — отвърна мрачно Сюан. Беше съвсем ясно какво има предвид. Мириън въздъхна и поклати глава, но не каза нищо повече.
Ледената буца, която се беше стопила в стомаха на Моарейн, щом разбра, че няма да има повече уроци от Елайда, се върна два пъти по-голяма. Почти им помогнала да измамят? Нима им беше дала възможност да вкусят предварително от онова, което ги чакаше при истинското изпитание за шала? Светлина, ако изпитът означаваше да те пердашат непрекъснато… О, Светлина, възможно ли беше изобщо да мине? Но каквото и да включваше изпитанието, всяка жена, която носеше шала, го беше понесла и беше успяла. Тя също щеше да успее. Все някак щеше да успее! Караше Миреле и Сюан да бъдат по-сурови с нея, но макар да я разплакваха понякога, те отказваха да правят това, което й беше правила Елайда. При все това непрекъснато не успяваше да довърши всичките сто сплита. Ледената буца всеки ден ставаше все по-голяма.