В продължение на два дни не видяха повече Елайда, след което я срещнаха веднъж на път за обяда. Червената сестра се беше спряла до една висока стойка със светилник пред тях и не изрече нито дума, докато приклякаха в реверанс. Все така безмълвна, се обърна и ги изгледа, докато я подминаваха. Лицето й беше свирепа маска на ведрост, ала очите й пламтяха. Погледът й можеше да изпепели вълната на роклите им.
Сърцето на Моарейн се смъкна до петите. Явно Елайда си мислеше, че те лично са се обърнали към Наставницата на новачките. И беше платила „цената на унижението“, по думите на Мириън. На Моарейн можеше да й хрумнат няколко начина заплахата от наказание да се използва, за да накара Елайда да отстъпи, и всеки от тях щеше да унизи Сестрата. Единственият въпрос беше доколко Мириън я беше унизила? Сигурно много силно; тя наистина говореше за новачките и Посветените, като за свои деца. О, това не беше малка ненавист, а от онези, които можеха да заберат с времето. В очите на Елайда гореше неприкрита омраза. Бяха си спечелили враг за цял живот.
Когато сподели всичко това със Сюан, както и основанията си, тя само изсумтя кисело:
— Добре де, никога не съм искала да й бъда приятелка, нали? И ще ти кажа, веднъж да си взема шала, ако отново се опита да ми навреди, ще я накарам да си плати.
— О, Сюан — изсмя се Моарейн. — Айез Седай не се занимават с това да си вредят една на друга. — Но приятелката й не беше разубедена.
Една неделя след деня, в който Гитара беше направила Предсказанието си, времето изведнъж се затопли. Слънцето изгря в безоблачно като в прохладен пролетен ден небе и преди залез снегът се беше стопил. По Драконова планина съвсем се беше стопил, освен на самия връх. Теренът около планината си имаше своя топлина и снегът там се стапяше най-напред. Границите се бяха очертали. Момчето, което търсеха, беше родено в рамките на тези десет дни. След два дни броят на имената, отговарящи на условията, започна рязко да спада, а след още около неделя минаха цели пет дни, без нито едно име да се добави в малките им книжки. Можеха само да се надяват обаче, че не са намерени още.
Девет дни след пролетното топене на снега, на смътната светлина преди съмване, Мириън се появи на галерията тъкмо когато Сюан и Моарейн тръгваха за закуска. Беше си сложила шала.
— Моарейн Дамодред — обяви тя официално, — призована сте да бъдете изпитана за шала на Айез Седай. Светлината дано ви опази цяла и непокътната.
Глава 9
Започна се
Мириън й позволи само да се прегърне набързо със Сюан, преди да я отведе, и с всяка стъпка буцата в стомаха на Моарейн ставаше все по-голяма. Не беше готова! Във всичките си упражнения беше успяла да направи всички сплитове само два пъти и никога при нещо, сравнимо с натиска, който й беше налагала Елайда. Щеше да се провали и да я изгонят от Кулата. Щеше да се провали. Тези думи пулсираха в главата й като ритъм на барабан, докато крачиш по пътеката към брадвата на палача. Щеше да се провали.
Докато вървеше след Мириън по тясното стълбище, водещо дълбоко надолу в скалите под Кулата, й хрумна нещо. Ако се провалеше, все пак щеше да може да прелива, поне докато не я разкриеха. Кулата гледаше с голяма неприязън на прогонваните жени, а когато Кулата гледаше на нещо с неприязън, само глупачките можеха да не го забележат. Сестрите твърдяха, че онези, които били прогонвани, се отказвали да пипат сайдар от страх да не престъпят забраните на Кулата, но да се откажеш от това изкушение за нея беше непонятно. Знаеше, че никога няма да може, каквото и да я сполети. Друга мисъл, привидно несвързана. Ако се провалеше, все пак щеше да си остане Моарейн Дамодред, потомка на властен, макар и спечелил си лоша слава род. На именията й несъмнено щяха да им трябват години, докато се възстановят след айилските опустошения, но все пак щяха да й осигурят достатъчен доход.
Трета мисъл — и всичко това й хрумна наведнъж, толкова ясно, че очевидно го бе обмисляла през цялото време на някакво по-дълбоко ниво. Все още разполагаше с книжката със стотиците имена в чантичката на колана си. Дори да се провалеше, щеше да се залови с издирването на момченцето. Това носеше опасности, разбира се. Кулата изпитваше силна неприязън към външни, месещи се в делата й, а тогава тя щеше да е външна. Дори владетели бяха съжалявали горчиво, че са се намесвали в плановете на Кулата. Колко по-лошо щеше да е за една млада изгнаничка, колкото и властен да беше Домът й? Все едно. Каквото имаше да става, щеше да стане.