Тези рани бяха далеч по-лоши от всичко, което Елайда й беше причинявала, и този път Моарейн се почувства не натопена в студена вода, а натикана в лед. След няколко мига обаче всички порязвания, убождания и драскотини изчезнаха. Умората си остана, сякаш по-тежка от преди. И освен това умираше от глад. Колко ли дълго беше стояла тук? Грижливо усвоеното й чувство за време като че ли се беше объркало съвсем.
Щом пипна чантичката си, се увери, че книжката си е вътре, но повече не можеше да направи пред Сестрите. Освен това страшно й се искаше да се облече. Но имаше един въпрос, на който искаше да получи отговор. Изпитанията й не бяха само въпрос на случайност, не бяха продукт на тер-ангреала. Непрекъснатите атаки над чувството й за свян не оставяха съмнения за това.
— Последният изпит беше много жесток — каза тя, вдигнала роклята си да я навлече през главата. Спря се и се вгледа в лицата им.
— Не може да се обсъжда, колкото и да е бил жесток — заяви твърдо Аная. — Никога и с никого.
Но Юан, слабичката Жълта, извърна глава към вратата, с неприязън в сивите си очи. Така. Мириън не беше участвала в изпитанието. Елайда наистина се беше опитала да я накара да се провали, и при това по-упорито от всички останали, иначе арафелката нямаше да покаже такова неодобрение. Ясно.
Другите Сестри си тръгнаха, но Аная и Верин я придружиха — не по същия път, по който беше слязла. Щом я оставиха, тя отиде до стаята, в която двете със Сюан бяха прекарали толкова дни, преписвайки имена, и завари да вършат работата две чиновнички, изнервени жени, които не останаха никак доволни, че ги питат къде била отишла някаква си Посветена, която дори не познават. Възможно ли беше? О, Светлина, възможно ли беше?
Забърза към отсека на Посветените — и на три пъти беше сгълчана от Сестри — все още беше само Посветена, до утре; едва не затича и намери стаята на Сюан, както и своята, празни. Някои от разходките за събиране на имена вече приключваха по-рано, а беше доста след пладне, затова тя затърси по другите стаи, докато не намери Шериам и Миреле седнали пред огъня в стаята на Миреле — там чергичката беше с червена кръпка а умивалникът и каната бяха сини.
— Мириън дойде за Сюан преди малко — каза възбудено Миреле. — За изпита.
— Ти… мина ли? — попита Шериам.
— Да — отвърна тя и я жегна тъга, като видя как се изопнаха лицата им. Чак станаха, ръцете им посегнаха към полите и за малко реверанс щяха да й направят. Между тях се беше разтворила пропаст. Все още беше Посветена, до утре, но с приятелството се свършваше. Докато и те не спечелеха шала. Не я помолиха да си тръгне, нито я поканиха да остане, а когато им каза, че иска да се прибере в стаята си и да чака Сюан, й се стори, че изпитаха облекчение.
След като се прибра, огледа внимателно книжката в чантичката си, но по нищо не личеше, че е пипана — нямаше смачкани страници от нечие невнимателно четене. Което още не значеше, че не е четена. Но пък никоя нямаше да знае какво търсят, освен ако не знаеха онова, което знаеха Моарейн и Сюан. И търсачките на Тамра. Тя изрече наум благодарствена молитва, че никоя от тях не беше между Сестрите, които я изпитаха. Доколкото знаеше.
Някоя слугиня, или може би новачка, беше запалила огъня в камината и бе поставила на масичката й поднос и когато махна снежнобялата кърпа, която го покриваше, тя видя на него най-голямото ядене, което беше яла през живота си, цяла купчина печени телешки мръвки, ряпа със сметанов сос, едър боб с ронливо козе сирене, зеле със зелени шишарки. Имаше и един кръгъл самун хрупкав кафяв хляб, и огромна купа с чай. Подносът сигурно бе донесен току-що, тъй като всичко все още беше топло. Кулата умееше до съвършенство да синхронизира нещата.
Страшно много храна, но тя я изяде до последната троха, дори и хляба. Целия самун. Цялото й тяло копнееше за сън, но това изобщо нямаше да стане. Ако Сюан се провалеше и го преживееше — Светлина, дано да останеше жива поне, — щяха да я върнат само колкото да си събере вещите и да се сбогуват. Моарейн не пожела да рискува. Затова се сви на леглото си само с една мъничка книжка в кожена подвързия. „Пламенни сърца“ можеше и да не е подходяща за новачка, но на нея й беше една от любимите. Също и на Сюан. Сега обаче позяпа първата страница няколко минути, докато не се усети, че не е прочела и една дума. Стана да покрачи малко из стаята, преди отново да вземе книгата с прозявка, но пак не можа да върже и едно изречение. Сюан щеше да се върне. И нямаше да я изгонят от Кулата. Но имаше толкова възможности да сбъркаш, толкова възможности да се провалиш. Не! Сюан щеше да мине. Трябваше да мине. Нямаше да е честно Моарейн да спечели шала, а Сюан — не. Знаеше, че приятелката й ще стане много по-добра Айез Седай от нея самата.