Седем Сестри я чакаха отвън, по една от всяка Аджа, всички заметнали извезаните си с лозници шалове над коприните или фино тъканите вълни, с лица като лишени от възраст маски. Така изискваше ритуалът. Елайда беше Червената, но Моарейн успя да срещне твърдия й поглед с равнодушие и с много спокойно лице. Е, толкова спокойно, колкото можеше да го докара. Още само един час, или малко повече, и щяха да са равни с нея, поне до известна степен. Елайда никога повече нямаше да може да се гаври с нея.
Без да каже дума, тя пристъпи навън и затвори вратата след себе си, а те също така безмълвно образуваха кръг около нея, за да я придружат по тъмната галерия до вратата на Сюан. Мълчанието беше задължително. Джеайне, слабичката мургава доманка, почука три пъти и зелените ресни на шала й се разлюляха. Сюан отвори вратата толкова бързо, че сигурно беше чакала зад нея на пръсти за третото почукване. Кръгът от Сестри се разтвори да я пусне и веждите й се вдигнаха, като видя Елайда, но поне не направи гримаса, слава на Светлината. Моарейн стисна челюсти да потисне поредната прозявка. Щеше да приключи всичко, без да наруши благоприличието.
С тихото шумолене на чехлите по плочките на пода минаха по коридорите на Кулата, по които не се движеше нищо освен тях и мигащите пламъчета над лампите на високите стойки. Моарейн се изненада, че не се мяркат никакви слуги — повечето си работа те вършеха в часовете преди да са станали Сестрите или след като са се прибрали за сън. Заслизаха безмълвно надолу към етажите под Кулата, по добре осветени проходи и покрай тъмни отвори. Вратите на камерата, където бяха изпитани двете със Сюан, бяха широко отворени, но тук, в коридора, всички се спряха, кръгът от Айез Седай се разсипа и се престрои в редица зад двете, след като те се обърнаха към зейналия вход.
— Кой идва тук? — строго запита гласът на Тамра отвътре.
— Моарейн Дамодред — отвърна ясно Моарейн и макар лицето й да си остана спокойно, сърцето й запърха. От радост този път. Сюан изрече името си в същия момент и в тона й се долови предизвикателство, макар и съвсем леко. Тя твърдеше, че Елайда все ще измисли някакъв начин да ги лиши от шала, стига да може.
Учителките им никога не бяха поставяли въпроса с прецедента — сигурно изобщо не бяха допускали, че двете ще стигнат толкова далече стъпка до стъпка — но Моарейн ясно чу как една зад тях затаи дъх, а когато Тамра заговори отново, беше след пауза, толкова малка, че можеше и да й се е сторило.
— По какъв повод идваш?
— Да изрека Трите клетви и с това да получа правото си на шала на Айез Седай — отвърнаха те едновременно. Нарушаване на приличието или не, бяха решили тази сутрин да правят всичко едновременно, доколкото беше възможно.
— С какво право искаш това бреме?
— С правото на това, че съм преминала и се покорявам на волята на Бялата кула.
— Тогава влез, ако смееш, и се обвържи навеки с Бялата кула.
Ръка за ръка, двете влязоха. Заедно. Спокойни лица и твърда крачка, без да бързат и без да се колебаят. Волята на Кулата ги чакаше вътре, въплътена.
Тамра, в светлосин брокат, със седемцветния епитрахил на Амирлин около шията, стоеше в рамката на овалния тер-ангреал, чиито цветове бавно преливаха от сребристо в златно, в синьо и зелено. До нея, в по-тъмен оттенък на синьото, стоеше Аелдра и държеше в две ръце черна кадифена възглавничка. Покрай кръглите стени стояха заметнати с шалове Заседателките на Съвета на Кулата, на групи по Аджи, а пред всяка Заседателка — още по две Сестри от същата Аджа, с шалове, и всяка държеше по още един шал, сгънат и преметнат на ръката. Всички загледаха с безизразни лица как Сюан и Моарейн запристъпваха напред.
Тер-ангреалът поднесе първия проблем в плана им. Високият овал беше твърде тесен, за да могат и двете да минат през него едновременно, не и без да се притиснат една до друга плътно, а това трудно можеше да се върже с изискваното достойнство. Това бе единственият спор, който Моарейн беше спечелила. Сюан я изгледа — беше като че ли невъзможно тези сини очи да станат толкова остри, без да променят спокойното си изражение, но станаха — и надигайки полите си, прекрачи с Моарейн след нея. Една до друга коленичиха пред Амирлинския трон.