От кадифената възглавничка, която държеше Аелдра, Тамра взе Клетвената палка, гладък бял като кост цилиндър, дълъг една стъпка и малко по-дебел от китката на Моарейн. Тер-ангреал. Клетвената палка щеше да ги обвърже с Трите клетви и по този начин — с Кулата.
За миг Тамра се поколеба, сякаш не беше сигурна коя да обвърже първа, но само за миг. Моарейн чинно вдигна ръце с дланите нагоре и Тамра постави там Палката. Това беше цената, която бе поискала Сюан, малка услуга, която й се дължала, заради предимството й през овала, което й беше наложила Моарейн. И разбира се, не беше разкрила естеството на „услугата“, докато Моарейн не прие. След няколко минути тя щеше първа да стане Айез Седай. Колко нечестно беше!
Но не й остана време да мисли как трябваше да се досети, че Сюан си е наумила нещо, когато се предаде толкова лесно. Сиянието на сайдар обкръжи Тамра и тя докосна Клетвената палка с тънко поточе на Дух.
Моарейн стисна Палката. На допир беше като стъкло, само че някак по-гладка.
— Под Светлината, и в моята единствена надежда за спасение и прерождение, заклевам се, че няма да изричам нито една неистинна дума. — Клетвата се утаи в нея и въздухът изведнъж я притисна. „Червеното е бяло — помисли си тя. — Горе е долу“. Все още можеше да измисли лъжа, но езикът й вече нямаше да може да я изрече. — Под Светлината, и в моята единствена надежда за спасение и прерождение, заклевам се, че няма да правя оръжие, с което човек да може да убива друг човек. — Натискът рязко се усили; сякаш беше зашита в някаква невидима дреха, твърде стегната, която я стискаше и мачкаше от темето чак до петите. Притискаше я отвсякъде толкова, че пот изби на челото й, но успя да задържи лицето си спокойно. — Под Светлината, и в моята единствена надежда за спасение и прерождение, заклевам се, че никога няма да използвам Единствената сила като оръжие, освен срещу твари на Сянката или в най-краен случай, за да защитя живота си или този на моя Стражник или на друга Сестра. — Невидимата дреха се сви още повече и тя задиша тежко през нос, стиснала челюсти, за да не изохка. Невидима и много гъвкава, а в същото време — о, колко стегната! Това усещане, че е притисната отвсякъде, щеше да изчезне, но не изцяло, за една година. Светлина! Зачуди се как ли й е харесало на Елайда да изрече последната клетва, със споменаването за Стражник. Трите клетви си оставаха непроменими, към която и Аджа да искаш да се присъединиш. Мисълта за това малко й помогна.
— Свърши се наполовина — каза високо Амирлин, — и Бялата кула е всечена в костите ти. — Но не довърши церемонията. Взе Палката и я постави в ръцете на Сюан. Моарейн едва потисна усмивката си. Беше готова да разцелува Тамра.
От страна на Сюан нямаше нито потене, нито охкане. Тя изреди Клетвите с ясен и силен глас, без дори да мигне, докато всяка от тях се утаяваше в нея. Никакво физическо затруднение не можеше да изкара Сюан от равновесие; тя никога не се разплакваше, докато Елайда не свършеше, никога не проливаше сълза, докато не напуснеха кабинета на Мириън. Имаше сърце на лъвица.
— Свърши се наполовина и Бялата кула е всечена в костите ти — заяви Тамра и отново постави Клетвената палка на възглавничката на Аелдра. — Сега стани, Айез Седай, и избери своята Аджа, и всичко ще е свършено, което може да се свърши под Светлината.
Колкото и хладнокръвие да беше проявила Сюан, изричайки Клетвите, се надигна не по-малко вдървено от Моарейн, с което двете приклекнаха официално в реверанс и се наведоха да целунат пръстена на Амирлин.
Заедно закрачиха към Сините сестри. Бавно, с толкова изящество, колкото им беше по силите, и без да се държат за ръце — това вече не минаваше. Като всички Посветени, често пъти бяха обсъждали в коя Аджа могат да влязат, обсъждаха качествата и недостатъците им, сякаш знаеха повече от онова, което, се виждаше на повърхността, ала през последната година или малко повече тези обсъждания бяха само за да докажат избора, който бяха направили. Сините се стремяха да поправят грешки, което не беше същото като търсенето на справедливост, като Зелените и Сивите. „Следовнички на Каузи“, беше наричала Сините и главното „К“ съвсем ясно се долавяше в тона й. Моарейн не можеше да си представи, че ще се числи в друга. Сюан се усмихваше, нещо, което не беше много редно, но пък и самата тя усети, че го прави, и не можеше да махне усмивката.
След като избраната от тях посока се разбра, Сестрите от другите Аджи започнаха да поднасят реверансите си на Амирлин и да си тръгват, първо Жълтите, после Зелените, плъзгаха се и се изнизваха от залата със своите Заседателки, повели царствената процесия. Напуснаха и Кафявите, после Белите. Какво предопределяше реда, Моарейн не знаеше, но след като напуснаха и Червените, Тамра се плъзна след тях през залата. Това, което предстоеше, си беше само за Сините. Аелдра остана да гледа.