Моарейн се засмя и гушна Сюан през кръста. Не можеше да се сдържи. Наистина си беше у дома. Двете си бяха у дома.
В отсека на Синята липсваше пищността на Зелената и на Жълтата, макар да не беше толкова простовато като в Кафявата или Бялата. Яркоцветните зимни гоблени по главния коридор представляваха сцени с пролетни градини и ливади с диви цветя, поточета, ромолящи по камъни, и птици в полет. Лампите на стойките до белите стени бяха позлатени, но с много пестелива украса. Само подовите плочки, във всички оттенъци на синьото, от светло утринно небе до тъмновиолетов здрач, подредени във вълниста шарка, създаваха известно впечатление за величественост. Двете бавно застъпваха по тези вълни и получиха целувки за добре дошли още трийсет и девет пъти, преди да стигнат до Еадит и другите две Заседателки.
— Стаите са ви приготвени — каза им кръглоликата Сестра, — с подходящо облекло и малко закуска, но се преоблечете и хапнете бързо. Има неща, които трябва да ви кажа, неща, които трябва да знаете преди наистина да стане безопасно да пристъпите извън този отсек. Или дори да влезете вътре, честно казано, въпреки че повечето са толерантни към нова Сестра. Кабриана, ще ги заведеш ли?
Една светлоока Сестра, със светлоруса коса, висяща почти до кръста й, просна широките си поли на сини ивици в лек реверанс. Далеч не всички Сестри предаваха уроци и Моарейн не я познаваше. В погледа й имаше свирепа прямота, подходяща по-скоро за Зелена, ала тонът й беше много хрисим, когато отвърна:
— Както кажеш, Еадит. — И към Сюан и Моарейн, почти също толкова хрисимо: — Бихте ли дошли с мен, моля? — Беше много странно, тази смесица от свирепост и… ами, кротост като че ли беше най-точната дума.
— Тя ли е Първата Отсяваща? — запита предпазливо Моарейн, след като се отдалечиха от Еадит достатъчно, за да не може да чуе. А и никоя друга, надяваше се. Събралите се Сестри вече се пръскаха по една и по две и сваляха шаловете си.
— О, да — каза Аная, след като двете с Кайрен се присъединиха към тях. Кабриана беше отворила уста да отговори, но я затвори, без да възрази, че са я изпреварили. — За Първата Отсяваща е необичайно да бъде и Заседателка — продължи Аная, — но за разлика от някои други, Сините използваме докрай способностите.
Сгънала шала си, преметнат през ръката, Кайрен кимна.
— Еадит е може би най-способната Синя в последните сто години, но ако беше Кафява или Бяла, щяха да й позволят да се запилее накъдето си ще.
— О, да — каза Кабриана и цъкна с език. — Някои Кафяви сестри са пълен срам. Като Заседателки поне. Но на Кафявите умовете им винаги се отвяват нанякъде. Все едно, можете да сте сигурни, че каквито и таланти да имате, ще им намерим най-доброто приложение.
Това никак не прозвуча добре на Моарейн и тя се спогледа предпазливо със Сюан. Е, никоя от двете нямаше някакви специални дарби. Но за каква опасност се канеше да ги предупреждава Еадит? Опасност, дори и тук. Искаше й се да попита трите Сестри, които ги придружаваха по коридора, но беше сигурна, че информацията трябва да дойде от Еадит, и то насаме; иначе просто щеше да им го каже там и веднага. Светлина! В новия им дом можеше да има толкова подмолни течения, колкото в Слънчевия дворец. Определено подходящ момент за предпазливост. Момент, в който да слушаш, да наблюдаваш и много да не говориш.
Апартаментите, избрани за нея и Сюан, се оказаха един до друг, малко встрани от главния коридор, всеки с просторна спалня, голяма дневна, гардеробна и кабинет, с камини от ваян мрамор — пращящият огън бе отнел хладината на въздуха. Лъскавите стени бяха голи, но по подовете със сини плочки бяха проснати пъстри килими, някои с ресни, от половин дузина държави. Мебелите също бяха безразборно подбрани, тук масичка, инкрустирана с бисери по кайриенска мода отпреди сто години, там стол с резбовани на лозници крака от Светлината само знаеше къде, а лампите и огледалата бяха в толкова много стилове, колкото бяха самите лампи и огледала, но нищо не беше нито олющено, нито спукано, и всяко късче дърво или метал беше излъскано до смътен блясък. Вещите, които бяха оставили в стаите си на Посветени, бяха донесени и четката и гребенът на Моарейн бяха поставени на мивката, дъсчицата й за писане на писалището в кабинета й, кутийката за накити на една странична масичка в спалнята, като всичко това вече беше белязало стаите й.
— Мислехме, че ще ви хареса да сте близо — каза Аная, след като приключиха в дневната на Моарейн. Кайрен и Кабриана стояха от двете й страни на извезания килим и я поглеждаха толкова често, колкото Сюан и Моарейн. Говореха помежду си с лекотата на дълго приятелство, но Кайрен и Кабриана явно се водеха по Аная. Беше много скрито, но явно за очите на жена, обучена в Слънчевия дворец. Не че означаваше нещо — във всяка група имаше по едно лице, което се налага над другите — но Моарейн все пак си го отбеляза.