— И ще ми трябват бързо, моля — каза й Моарейн. — И не ни ги пращайте. Някой ще дойде да ги вземе.
— Мога да обещая, че те ще са последни, Айез Седай.
О, да; първите й рокли щяха да са светли. Но втората част от плана й беше изпълнена. Засега беше толкова готова, колкото можеше да е.
Глава 14
Промени
Сестрите, които бяха казали, че има почти още толкова да се учи след спечелването на шала, колкото преди, много скоро се оказаха прави. Моарейн и Сюан бяха изучавали сложните обичаи на Бялата кула като Посветени, особено онези, които бяха съществували толкова дълго, че имаха силата на закон, както и наказанията за нарушаването им. Сега Рафела и други отделяха цели часове, за да ги запознаят с дългия списък от обичаи на Синята Аджа, наложени от над три хиляди години. Всъщност Сюан помнеше повечето от онова, което Рафела им наговори при първото им влизане в Синия отсек, а Моарейн трябваше доста да се потруди, за да я догони. Щеше да е позор да получи наказание за нещо толкова дребно, като да не носиш червено в кулата. Червени геми бяха позволени, както и огнекапки или рубини, или гранат, но цветът беше забранен в облеклото, въпрос на някаква отдавнашна вражда между Сините и Червените, толкова стара, че всъщност никоя от двете Аджи не беше сигурна какво я е причинило или кога. Оттогава Сините и Червените често се противопоставяха и понякога бяха докарвали Съвета почти до задънена улица.
Самата идея за неприязън между Аджите я стъписваше, но съществуваха и други противопоставяния. Докато Зелените и Сините помнеха малко раздори в единогласието си от няколко столетия насам, по отношение на други Аджи положението бе по-различно. В момента съществуваше леко напрежение с Белите, по причини известни само на Белите, и малко по-силно с Жълтите, като Сестрите от всяка Аджа обвиняваха другите, че са се месили в действията им в Алтара някъде преди стотина години. Обичаят строго забраняваше намесата в делата на друга Сестра и това донякъде облекчаваше обичайното зачитане. Поне извън Кулата. А имаше и обрати. Например Кафявите подкрепяха Белите срещу Сините, но подкрепяха Сините срещу Жълтите. Поне засега. Тези неща можеха да траят с векове или да се променят с едно мигване на окото. Също така, налагаше се да научат какви противоречия съществуват между други Аджи, колкото бяха известни. Всичко това приличаше на безбройни клопки, заложени и чакащи да стъпиш непредпазливо или да изтървеш някоя неподходяща дума. Светлина, пред това заплетено кълбо Даес Дай-мар приличаше на детска игра!
Сюан изслушваше изрежданията й всяка нощ, също както го бяха правили като новачки и Посветени, и тя също изслушваше Сюан, макар да нямаше смисъл. Сюан никога не правеше грешки.
Започнаха отново да изучават Силата, като Лелейн, Натасия и Аная се редуваха с тях, учеха ги на Стражническата връзка и на други сплитове, несподеляни с Посветени, в това число и няколко, известни само на Сините. На Моарейн това й се стори много интересно. Щом Сините включваха сплитове в тайните на своята Аджа, то със сигурност и други Аджи правеха същото, а щом го правеха Аджите, може би го правеха и отделните Сестри. В края на краищата и тя си имаше една тайна, първата, която бе научила преди да дойде в Тар Валон, и много грижливо я беше прикрила от Сестрите. Бяха разбрали, че искрата вече е разпалена в нея, но тя им каза само за паленето на свещи и правенето на топки от светлина, за да си намери пътя в тъмното. Никой не можеше да преживее в Слънчевия дворец, без да се е научил да пази тайни. Дали и Сюан си нямаше тайни сплитове? Но такъв въпрос не можеш да зададеш дори на най-добрата си приятелка.
Макар вече да разбираше достатъчно от сайдар, за да се учи бързо, нещата просто бяха твърде много за един ден или за неделя. Моарейн поне не можеше да се справи с всичко. Методът на пренебрегване на топлина или студ се оказа хитрост, свързана с духовно съсредоточаване, съвсем проста, след като я научиш, или така поне заяви Натасия.
— Умът трябва да е спокоен като повърхността на езеро при пълно безветрие — заговори тя педантично, все едно че изнасяше лекция в клас. Бяха в нейното жилище, където почти всяка плоска повърхност беше покрита с фигурки, малки ваяния и рисувани миниатюри. Уроците винаги се взимаха в стаите на учителката. — Съсредоточаваш се в една точка зад пъпа си, в центъра на тялото си, и започваш да дишаш с постоянна честота, но не както обикновено. Всяко вдишване трябва да става за абсолютно един и същ отрязък от време, както и всяко издишване, след което, за същия отрязък от време, не дишаш. След време това ще става съвсем естествено. Когато дишаш така и си съсредоточена по този начин, умът ти скоро се откъсва от външния свят, вече престава да забелязва топлината или студа. Можеш да вървиш гола във виелица или през пустиня, без да трепериш или да се потиш. — Натасия отпи от чая и се засмя, а тъмните й очи намигнаха. — Измръзването и слънчевото изгаряне все пак ще ти създават трудности, дори след време. Само умът е наистина откъснат, тялото в много по-малка степен.