Кой беше в такъв случай мистър Морис? Какво целеше, когато играеше ролята на домакин една-единствена нощ в този-далечен западен край на Лондон? И защо събираше гостите си наслуки по улиците?
Брекънбъри си спомни, че вече доста се бе бавил тук, и побърза да се присъедини към останалите. Мнозина си бяха отишли в негово отсъствие и в гостната, доскоро така претъпкана, бяха останали не повече от петима души заедно с лейтенанта. Когато влезе отново в салона, мистър Морис го посрещна с усмивка и тутакси се изправи.
— Време е, господа — заговори той, — да обясня с каква цел ви отклоних от вашите развлечения. Надявам се, че тази вечер не ви е била много скучна, но трябва да призная, целта ми не беше да запълня вашето свободно време, а да ми помогнете в едно затруднено положение. Всички вие сте джентълмени — продължи той, — външността ви свидетелствува за това, и не ви искам друго доказателство. Така че ще ви кажа, без да крия — моля да ми направите една деликатна и рискована услуга, рискована, защото крие опасност за живота ви, и деликатна, защото ще искам от вас да пазите в пълна тайна всичко, което видите и чуете. Отправена от съвсем непознат човек, тази молба е почти смешно чудновата, и тъй като много добре съзнавам това, веднага ще добавя, че ако някому тук не му се слушат такива неща, ако някой от присъствуващите се бои от такава опасна и тайнствена работа, изискваща донкихотовска преданост към непознат — ето ръката ми, готов съм да му пожелая най-чистосърдечно лека нощ и приятен път.
Един много висок, силно прегърбен брюнет незабавно се отзова на този призив.
— Поздравявам ви за откровеността, сър — каза той, — ала, що се отнася до мен, аз си отивам. Няма да възразя нищо, но трябва да ви призная, че ми вдъхвате подозрение. Както казах, отивам си, и може би ще речете, че е излишно да обяснявам защо постъпвам така.
— Напротив — отвърна мистър Морис, — ще ви бъда признателен за всичко, което кажете. Предложението ми е достатъчно сериозно, тъй че не е нужно да се преувеличава.
— И тъй, какво ще отговорите, господа — обърна се високият към останалите. — Добре се забавлявахме тази вечер. Да се разотидем ли всички мирно и тихо, а? Сутринта, когато видите отново слънцето, спокойни и извън всякаква опасност, ще си речете: право каза този човек.
Говорещият произнесе последните думи с интонация, която им придаваше още по-голяма сила, а лицето му имаше странно изражение — сериозно и важно. Още един от гостите стана бързо и с плах вид понечи да си върви. Само двама не помръднаха от местата си, Брекънбъри и един стар майор от кавалерията с червен нос; лицата и на двамата оставаха невъзмутими и макар че набързо си размениха поглед, разискванията, които току-що приключиха, като че ли им бяха напълно безразлични.
Мистър Морис изпроводи „дезертьорите“ чак до вратата, която затвори подире им, а когато след това се обърна към двамата офицери и им заговори, лицето му изразяваше облекчение и радост.
— Избрах хората си като Исус в библията — каза мистър Морис — и вярвам, че сега имам вече елита на Лондон. Външността ви се е поправила на кочияшите, след това тя очарова и мен, следях държането ви между непознати, и то при най-необикновени обстоятелства, наблюдавах как играете и как се отнасяте към загубите си и накрая ви изпитах с едно смайващо съобщение, което посрещнахте като покана за вечеря. Значи — провикна се той, — не напразно от години съм приятел и ученик на най-смелия и най-мъдър владетел в Европа.
— В битката при Бъндърчанг — обади се майорът — поисках дванайсет доброволци и всички кавалеристи от строя се отзоваха на призива ми. Но група комарджии не са като полк под обстрел. И сигурно ще бъдете доволен, че сте намерили поне двама, но и двамата ще ви останат верни докрай. Колкото до двамата, които избягаха, за мен те са най-жалки подлеци. Лейтенант Рич — додаде той, обръщайки се към Брекънбъри, — напоследък съм чувал много за вас, не се съмнявам, че и вие също сте чували за мен. Аз съм майор О’Рук.
И старият ветеран протегна на младия лейтенант своята червена трепереща ръка.
— Кой не е чувал за вас? — отвърна Брекънбъри.
— Когато приключи тази малка работа — каза мистър Морис, — вярвам, че ще се чувствувате достатъчно възнаградени, защото не мога да ви предложа по-ценна награда от това, че ви запознах помежду ви.