Най-после нечия ръка натисна вратата и резето отскочи с лек трясък. Последва още една пауза, през която Брекънбъри забеляза, че принцът се изправи безшумно, сякаш готов за някакво необикновено усилие. После вратата се отвори, пропущайки още малко от светлината на утрото, и на прага застана неподвижно човешка фигура. Човекът беше висок и държеше в ръката си нож. Устата му беше зейнала като на ловджийско куче, готово за скок, и дори в полумрака се виждаха оголените му и лъснали горни зъби. Личеше, че до преди една-две минути е бил целият потопен във вода, защото докато стоеше така, от мокрите му дрехи се стичаха капки и тупаха по пода.
След миг той прекрачи прага. Скок, сподавен вик, кратка схватка, и преди полковник Джералдин да успее да се притече на помощ, принцът държеше за раменете обезоръжения и безпомощен човек.
— Д-р Ноуъл — каза той, — бъдете добър да запалите пак лампата. И като предаде пленника си на Джералдин и Брекънбъри, прекоси стаята и се облегна с гръб о полицата на камината. Когато лампата светна, видяха, че лицето на принца изразява необичайна суровост. Той не беше вече Флоризел, безгрижният джентълмен, а принц на Бохемия, който, изпълнен със справедлив гняв и твърда решителност, вдигна глава и се обърна към пленения председател на Клуба на самоубийците.
— Председателю — заговори той, — вие устроихте последната си клопка, ала сам попаднахте в нея. Денят започва, но това е последното ви утро. Преди малко сте преплували Регентския канал — това е последното ви плуване на тоя свят. Вашият стар съучастник д-р Ноуъл, вместо да предаде мен, предаде вас в ръцете ми, за да си получите заслуженото. А гробът, който изкопахте снощи за мен, ще послужи по волята божия да скрие справедливата ви участ от хорско любопитство. На колене и се молете, сър, ако това ви е угодно, защото ви остава още малко, а бог не може да търпи повече вашите престъпления.
Председателят не отговори нито с дума, нито с жест, а стоеше с наведена глава, забил мрачно очи в пода, сякаш усещаше вторачения и безмилостен поглед на принца.
— Господа — продължи Флоризел вече с обичайния си разговорен тон, — дълго време този човек ми се изплъзваше, но сега, благодарение на д-р Ноуъл, го държа здраво в ръцете си. Не разполагаме с достатъчно време, за да ви описвам злодеянията му, но ако каналът беше пълен само с кръвта на жертвите му, мисля, че този мерзавец нямаше да бъде по-сух, отколкото го виждате сега. Ала дори в такава работа искам да спазя етикета. Преценете сами, господа, в случая става дума по-скоро за екзекуция, отколкото за дуел, а да предоставим на този злодей да си избира оръжието, значи да се придържаме твърде строго към правилника. Нямам право да рискувам живота си в такава работа — продължи той, като отвори кутията с шпагите, — а тъй като пистолетният куршум често лети на крилата на случайността и дори най-лошият стрелец може да победи сръчен и смел противник, реших — и вярвам, че ще одобрите решението ми — да уредим въпроса с острието на шпагите.
Когато и Брекънбъри, и майор О’Рук, към които специално бяха отправени тези думи, изразиха съгласието си, принц Флоризел се обърна към председателя и добави:
— Побързайте, сър, изберете си шпага и не ме карайте да чакам, аз горя от нетърпение да уредя завинаги сметките си с вас.
За пръв път, откакто го заловиха и обезоръжиха, председателят вдигна глава; личеше, че моментално започна да се окопитва.
— Значи, дуел ще бъде? — попита той оживено. — Между вас и мен ли?
— Готов съм да ви удостоя с тази чест — отговори принцът.
— О, чудесно! — възкликна председателят. — При равни условия кой знае как може да се развият нещата! Искам да добавя, че според мен това е много благородно от страна на ваше височество и ако се случи най-лошото, поне ще умра от ръката на един от най-доблестните джентълмени в Европа.
И след като тия, които държаха председателя, го пуснаха, той пристъпи към масата и се залови много внимателно да си избира шпага. Тъй като беше с много висок дух, той изглежда никак не се съмняваше, че ще излезе победител в двубоя. Тази прекалена самоувереност обезпокои присъствуващите и те замолиха принц Флоризел да премисли решението си.