ДИАМАНТЪТ НА РАДЖАТА
РАЗКАЗ ЗА КУТИЯТА ЗА ШАПКИ
До шестнадесетгодишна възраст мистър Хари Хартли, както подобава на джентълмен, получи образованието си първо в частно училище, а после в едно от големите учебни заведения, с които Англия заслужено се слави. Още тогава той проявяваше изключителна неприязън към учението, а тъй като майка му — баща му бе починал — беше слабодушна и невежа, тя му позволи занапред да пилее времето си в празни и чисто светски занимания. Две години след това той остана кръгъл сирак и почти бедняк. По природа и образование Хари беше негоден за усилен и полезен труд. Той умееше да пее сантиментални романси, акомпанирайки си криво-ляво на пиано, беше изящен, макар и боязлив ездач, имаше подчертана слабост към шахмата, а природата го бе пратила на тоя свят с най-привлекателната външност, която можем да си представим. Русокос и румен, с кротък поглед и сладка усмивка, от него лъхаше приятна нежност и тъга и имаше много смирено и ласкаво държане. Но към всичко това трябва да добавим, че не беше годен нито за пълководец, нито за държавник.
След кончината на майка му, благодарение на щастлива случайност и известно застъпничество Хари бе назначен за личен секретар на генерал-майор сър Томас Вендилър, кавалер на ордена на Банята трета степен. Сър Томас беше шейсетгодишен човек, шумен, сприхав и властен. По някаква причина, заради известна услуга, за чието естество често се чуваха разни сплетни и всеки път се опровергаваха, кашгарският раджа бе подарил на този офицер шестия по ценност диамант в света. Благодарение на този подарък генерал Вендилър от бедняк стана богаташ, от невзрачен и неизвестен офицер — един от лъвовете на лондонското общество; притежателят на диаманта на раджата беше желан гост в най-елитните среди, където намери жена, млада, красива и от добро семейство, готова да стане собственица на диаманта дори с цената на брак със сър Томас Вендилър. Тогава всички говореха, че както сродните души се привличат, така и неговата скъпоценност привлякла друга скъпоценност; и наистина лейди Вендилър беше не само най-чист скъпоценен камък като жена, но и се показваше в обществото в много скъпа украса и доста уважавани познавачи я признаваха за една от трите или четирите най-елегантни жени в Англия.
Работата на Хари като секретар не бе особено тежка, пък и той мразеше всеки по-продължителен труд, неприятно му беше да си цапа пръстите с мастило, а чаровете на лейди Вендилър и на нейните тоалети често го привличаха от библиотеката в будоара. Той беше много галантен с жените, умееше да говори увлекателно за мода, а най-голямо удоволствие му правеше да умува върху цвета на някоя панделка или да ходи с някаква поръчка у шапкарката. С една дума, кореспонденцията на сър Томас изоставаше, а милейди се сдоби с още една камериерка.
Най-после генералът, който беше един от най-нетърпеливите военни командири, скочи от мястото си страшно разгневен и заяви на своя секретар, че не се нуждае повече от неговите услуги, и то с един от ония обяснителни жестове, които много рядко се употребяват между джентълмени. За нещастие вратата се оказа отворена, та мистър Хартли полетя по стълбата с главата надолу.
Той се изправи понатъртен и дълбоко огорчен. Животът в къщата на генерала беше тъкмо по вкуса му, тук се движеше — макар и не много уверено — между възпитани хора, работеше малко, ядеше от най-хубавото, а в присъствието на лейди Вендилър изпитваше топло и блажено чувство, което дълбоко в душата си назоваваше с по-изразително име.
Обиден от ритника на военачалника, той се завтече незабавно към будоара да се оплаче.
— Много добре знаете, драги ми Хари — отвърна лейди Вендилър, която го наричаше по малкото му име, като дете или слуга, — че никога не се е случвало да изпълните каквото ви нарежда генералът. Може да възразите, че и аз съм такава. Но тук въпросът е друг. Една жена може да получи прошка за цяла година непослушание с една-единствена умела стъпка на смирение. А освен това никой не се жени за личния си секретар. Съжалявам, че ще ви загубя, но тъй като не бихте могли да останете повече в тази къща, където са ви обидили, желая ви добър път и ви обещавам да накарам генерала да се разкайва за държането си.