Лицето на Хари посърна, очите му се насълзиха и изгледаха лейди Вендилър с нежен укор.
— Милейди — каза той, — какво значение има една обида? Всъщност аз не бих уважавал човек, който не умее да прощава дори десетки обиди. Но да се разделиш с приятелите си, да скъсаш връзките на привързаност… Той не можа да продължи — задавяше се от вълнение и се разплака. Лейди Вендилър го гледаше с някакво странно изражение. „Този глупчо — помисли тя — си въобразява, че е влюбен в мен. Защо пък да не стане мой слуга вместо слуга на генерала? Добродушен е, услужлив, разбира от облекло, а и така ще бъде извън всякаква опасност. Естествено, толкова красив младеж не може да остане на произвола.“
Същата вечер тя поговори с генерала, който и без това вече се беше разкаял за сприхавостта си, и Хари бе преместен в женското отделение, където заживя кажи-речи райски. Ходеше винаги много изискано облечен, носеше нежни цветя на бутониерата си и умееше да забавлява гостенките с такт и шеги. Гордееше се, че служи на красива жена, приемаше заповедите на лейди Вендилър като знак на благоразположение и обичаше да парадира пред другите мъже, които се отнасяха с насмешка и презрение към него за ролята му на слуга и модист на дама. А и от нравствена гледна точка беше доволен от живота си. Порочността беше за него чисто мъжко качество и прекарвайки по цял ден с фина жена и занимавайки се с тоалета й, той се чувствуваше на някакъв вълшебен остров сред житейските бури.
Една прекрасна утрин Хари влезе в гостната и се залови да подрежда някакви ноти на пианото. В другия край на стаята лейди Вендилър говореше оживено с брат си Чарли Пендрегън, млад човек, състарен и разсипан от разгулен живот и куц с единия крак. Личният секретар, на чието влизане не обърнаха внимание, неволно дочу част от разговора им.
— Днес или никога — казваше лейди Вендилър. — Днес трябва веднъж завинаги да сложим точка на тази работа.
— Е, щом се налага, нека бъде днес — отвърна братът с въздишка. — Но това е погрешна стъпка, Клара, гибелна стъпка, за която някой ден жестоко ще се разкайваме.
Лейди Вендилър изгледа брат си вторачено и някак особено.
— Ти забравяш — рече тя, — че в края на краищата този човек ще умре.
— Ей богу, Клара — каза Пендрегън, — според мен ти си най-безсърдечната негодница в Англия.
— А вие, мъжете — отговори тя, — сте толкова недодялани, че не разбирате тънкостта на думите. Самите вие сте алчни, груби, нагли и безскрупулни, а най-малката мисъл на жената за бъдещето ви смущава. Не мога да търпя това. Дори на един обикновен човек няма да простите глупостта, която очаквате да намерите у нас.
— Може би си права — отвърна братът, — ти винаги си била по-умна от мен. А между другото знаеш девиза ми: семейството преди всичко.
— Да, Чарли — отговори тя, като стисна ръката му между дланите си, — зная девиза ти по-добре дори от теб. „И Клара преди семейството!“ Такава е втората му част, нали? Ти си наистина незаменим като брат и много те обичам.
Мистър Пендрегън се изправи, малко смутен от това излияние на семейни чувства.
— По-добре да не ме виждат тук — рече той. — Зная чудесно ролята си и ще държа под око твоето послушно котенце.
— Така и трябва да бъде — отвърна тя. — Тази жалка гадинка може да провали всичко.
Тя му прати кокетно въздушна целувка и братът се измъкна от будоара през задната стълба.
— Хари — каза лейди Вендилър, обръщайки се към секретаря, когато останаха сами, — тази сутрин имам една поръчка за вас. Но вземете кола, не искам секретарят ми да стане луничав.
Тя изговори последните думи натъртено и с поглед почти на майчинска гордост. Бедният Хари много се зарадва и заяви, че се чувствува щастлив винаги, когато може да й бъде полезен.
— Това ще остане една от нашите големи тайни — продължи тя дяволито, — която никой друг освен моят секретар и аз не трябва да знае. Сър Томас ще направи цял скандал, а да знаете колко са ми омръзнали тези сцени! Ох, Хари, Хари, можете ли да ми обясните защо вие, мъжете, сте толкова груби и несправедливи? Впрочем разбирам, че не сте в състояние да ми обясните, вие сте единственият мъж на света, който не познава тези срамни чувства, вие сте толкова добър, Хари, и толкова внимателен, поне вие можете да бъдете приятел на жена. И представете си, в сравнение с вас другите ми се виждат още по-отвратителни.
— Напротив — отвърна Хари галантно, — вие сте внимателна с мен. Отнасяте се като…
— Като майка — прекъсна го лейди Вендилър, — старая се да ви бъда майка. Или най-малкото — поправи се тя с усмивка — почти като майка. Боя се, че съм много млада, за да ви бъда истинска майка. Нека ви бъда приятелка… скъпа приятелка.