Често човек за миг се решава на някаква смела стъпка, която не е съзнателен плод на размишление. Така стана и сега с мистър Ролз. Той се огледа бързо, но подобно на мистър Рейбърн видя пред себе си само обляната от слънце цветна градина, високите върхове на дърветата и къщата със спуснатите щори, после мигновено затвори кутията, пъхна я в джоба си и закрачи бързо към работния си кабинет, сякаш бе извършил някакво престъпление.
Преподобният Саймън Ролз бе откраднал Диаманта на раджата. Рано следобед полицията дойде с Хари Хартли. Градинарят, обезумял от ужас, с готовност предаде съкровището си, скъпоценностите бяха проверени и описани в присъствието на секретаря. Колкото до мистър Ролз, той се показа изключително любезен: разправи откровено каквото знаеше и изказа съжаление, че не може да помогне с нищо повече на полицаите в изпълнението на служебния им дълг.
— Все пак — додаде той — предполагам, че работата ви е почти привършена.
— Съвсем не — отговори представителят на Скотланд ярд и разказа за втория обир, жертва на който бе станал самият Хари, описа на младия свещеник по-важните от все още ненамерените скъпоценности, като се спря по-специално на Диаманта на раджата.
— Сигурно струва цяло състояние — забеляза мистър Ролз.
— Десет състояния… двайсет състояния — възкликна полицаят.
— Колкото е по-ценен — подхвърли Саймън хитро, — толкова по-трудно може да се продаде. Такова нещо има особености, които не могат да се прикрият, и според мен човек по-лесно би продал катедралата „Свети Павел“.
— Е, разбира се! — каза полицаят. — Но ако крадецът е умен човек, ще раздели диаманта на три или четири части и пак ще има достатъчно, за да стане богат.
— Благодаря ви — рече свещеникът. — Не можете да си представите колко ми беше интересно да разговарям с вас.
Тук представителят на властта призна, че наистина има много интересни неща в работата им, и незабавно си тръгна.
Мистър Ролз се прибра в стаята си. Сега тя му се виждаше по-малка и по-гола от обикновено, материалите за великия му труд вече слабо го интересуваха, а на библиотеката си гледаше с презрение. Свали том след том съчиненията на няколко църковни отци, попрелисти ги, но не намери в тях нищо подходящо за целта си.
„Тези стари джентълмени — мислеше си той — безспорно са много ценни автори, но явно не познават живота. А аз съм човек със знания за епископ, пък не зная как да се отърва от един откраднат диамант. Най-обикновен полицай ми подхвърля намек, но въпреки всичките си томове не мога да се възползувам от него. Колко струва тогава университетското ми образование!“
С тези думи той прекатури лавицата с книги и като си сложи шапката, забърза от къщи към клуба, в който членуваше. На това място за мирска отмора се надяваше да намери човек с богат опит в живота, който да му даде съвет. В читалнята завари много представители на провинциалното духовенство и един архидякон; трима журналисти и някакъв автор на трудове по висша метафизика играеха на билярд, а на обедната трапеза само обичайните посетители на клуба показваха баналните си и безлични физиономии. „Никой от тези, помисли си мистър Ролз, няма да отбира повече от мен от такива опасни работи; нито един от тях не е способен да ме напъти как да се измъкна от това положение.“ Най-после в пушалнята, до която с мъка се изкачи по безкрайни стъпала, попадна на някакъв джентълмен с доста внушителна фигура, облечен с очебийна простота. Той пушеше пура и четеше „Двуседмичен преглед“, на лицето му нямаше нито следа от грижа или умора, а във външността му се четеше нещо, което предразполагаше към откровеност и покорство. Колкото повече се взираше младият свещеник в чертите му, толкова повече се убеждаваше, че е намерил човек, способен да му даде подходящ за случая съвет.
— Сър — подзе той, — ще ме извините, че така дръзко се обръщам към вас, но като съдя по външността ви, виждам, че сте преди всичко човек с житейски опит.
— Наистина имам солидни основания да претендирам за такова звание — отвърна непознатият, като сложи списанието настрани, едновременно учуден и заинтригуван.
— Аз, сър — продължи свещеникът, — съм самотник, книжовник, човек на мастилото и черковните книги. Едно неотдавнашно събитие ме накара да видя ясно колко съм безразсъден, затова искам да науча нещо повече за живота. Имам предвид живота — добави той — не в смисъла, вложен в романите на Текъри, а престъпленията и потайните сили в нашето общество и също как да се държим разумно при изключителни събития. Аз съм усърден четец; може ли това да се научи от книгите?