Юрген Рот
Новите български демони
Авторът носи отговорност за достоверността на информацията в тази книга.
Предговор
Беше спряло да вали, но нищо не показваше, че надеждите на председателя на изборната комисия за пълна урна ще се сбъднат. Засега бюлетините едва покриваха дъното й…
Да погледнем истината в очите. В България цари отчайваща безнадеждност, защото бандитите имат думата. Тук би последвал разярен вой: долно безсрамие, огромно преувеличение, груба обида на една горда нация, на достойните й граждани и на нейния самопожертвователен политически елит — необходимо е възмездие за това политическо богохулство. Ако пишех за грандиозната история на България, за милите и отзивчиви хора, за политиците, отдадени единствено на дълга си към общото благо, за девствено-романтичните гори и планини, за хубавото време и за Златни пясъци, вероятно щяха да последват аплодисменти. Но случаят, уви! не е такъв…
Затова започвам предговора с въпроси. Как всъщност се стигна дотам, че гордите със своята история български граждани се оставят днес да ги унижават корумпирани политици с всякакви политически окраски? Навремето българите атакуваха централната Ограда на комунистическата партия и я подпалиха.
А какво се случва сега? Обикновеният гражданин изпадна в летаргия, докато политико-криминалните групировки взеха главната роля. „Защото трансформацията от комунизъм в демокрация има само частичен успех“, установява с право бившият германски дипломат и анализатор д-р Клаус Шрамайер. Тя донесе големи жертви, що се отнася до време и човешко страдание. Онези, които не спадат към бившата номенклатура или към Държавна сигурност, както и към новите печеливши от промяната — олигарси, мафиоти, криминално проявени, останаха много назад. Днес един малък елит парадира с богатството си. В социален и материален план повечето хора се оказаха губещи от трансформацията и поради това превъзнасят „доброто старо време“. Нарасна опасността от социален взрив.
През декември 2007 г. един западен посланик, без никакви заобикалки, докладва на своето правителство за актуалното положение в България: „Корупцията и организираната престъпност драстично се увеличиха след влизането в Европейския съюз“.
Защо през последните 15 години се стигна до стотици поръчкови убийства, останали неизяснени в повечето случаи? Свързани ли са с факта, че от нищото изникнаха милиардери, докато повечето граждани, въпреки това, или именно поради това, живеят в бедност? Защо онези сили, които управляваха по времето на комунистическата диктатура, и днес, при демокрацията, все още имат голямо влияние? И кои са всъщност безскрупулните печалбари от това положение? Изобщо има ли представител на българския политически елит, който да не е обременен от миналото? Въпреки че, като чета коментари на известни български публицисти, като Велислава Дърева например, сякаш всичко е ясно. „От 18 години вече е все така — управлява скритата сила, която става все по-явна. Отначало купуваше политици, после партии, сега избиратели и избирателни комисии. Това е развитието на петата власт. За 18 години никой не успя да избегне нейната сила. Защото парите искат власт, а политиците — повече пари, за да имат повече власт. Дяволски кръг“1. Всичко това само публицистично очерняне ли е?
Въпрос след въпрос. Може ли изобщо да им се даде поне до известна степен сериозен отговор? А възможно ли е, респективно трябва ли един външен наблюдател да отговоря на тези въпроси? Всъщност не. Биха могли да ми възразят, че и в Германия, както и в други западноевропейски развити демокрации, корупцията и връзките с мафията са всекидневие. Ето един пример: оказа се, че германският световноизвестен концерн „Сименс“ през последните години е дал милиони евро за подкупи, а в деловите си отношения е показал поведение, характерно за структура на организираната престъпност. Но макар и да бе необходимо много време и да бе упражнен политически натиск върху прокуратурата, все пак в Германия започна съдебно разследване. Подобен сценарий в България е почти невъзможен.
От друга страна, външният наблюдател разглежда нещата от различен ъгъл, вижда определени явления от по-голяма дистанция, а вероятно е и по-независим. Или може би е много по-нетърпелив от онези, които от десетилетия са се приспособили към една опасна ситуация. И все пак, не трябва ли човек да проявява припряност и непримиримост, когато вижда как страдат хората, жадни за демокрация и социална справедливост?
Всичко това бе в основата на желанието ми да се срещна с най-различни хора в България: критично настроени журналисти, политици, бизнесмени, адвокати, прокурори, полицейски служители, дипломати и, естествено, представители на подземния свят. Всички те трябваше да отговорят на въпросите ми.