Все по-ясно става, че (дали в България или в други европейски страни) всички ние живеем в общество, в което висша цел е максимализирането на печалбата. В такива общества организираната престъпност има всички шансове да процъфтява. Не бива да се изключва и съмнението, че досегашните принципи на лоялната конкуренция в икономиката, придържането на администрацията към законите и политиката в името на общото благо са сменени или сега се подменят от „гангстерския принцип“. Също така обаче е ясно, че понятието „организирана престъпност“, може би като никое друго, е изтъкано от митове, оценки и спекулации. И все пак за организираната престъпност вече се говори като за „форма на икономика“2. Тук не става дума за мафията като конкретна историческа и, за съжаление, актуална разновидност на организираната престъпност. Касае се по-скоро за глобализираната система на една неконтролируема сила. Понятието трябва да се разбира като метафора на израза „злоупотреба с власт по различни начини“. Организираната престъпност е белег не само на структурно слаби общества. Тя вече се е наложила във всички икономически и политически системи. Не прави изключение нито едно равнище на икономиката, управлението или политиката.
Укриване на данъци, корупционни практики и систематично беззаконие в икономически предприятия от световен мащаб водят до функционални и структурни взаимовръзки с организираната престъпност. Действително все още не може да се говори за пълно покриване между определени предприятия, правителства и администрации. Във все повече страни обаче вече се забелязва, че финансовите нужди на партии, властовите интереси на политици, ориентацията на печалбата на концерни и подкупността на водещи профсъюзни членове по опасен начин се сливат в едно цяло. България е една от тези страни. Същевременно корупцията се превръща в един от най-важните принципи на функциониране на глобализираната икономика. Тя помага на организираната престъпност по пътя й нагоре. Прилагането на сила рано или късно става излишно. Може би поради постижимата чрез корупцията безшумна ефективност забравяме, че икономическата престъпност в национален и световен план е основна опасност, която става все по-голяма.
Анализаторът от ОЛАФ Волфганг Хецер казва по този въпрос: „Някои хора настойчиво се питат дали икономическата престъпност вече не е специална част от онази «анархистична икономика, стремяща се към максимална печалба», която облагодетелства спекулантите, възпрепятства дългосрочните инвестиции и прави невъзможен трайния икономически успех3. В европейското правно пространство едва ли има призната дефиниция за корумпирано поведение. Проблемът е в това, че невинаги традиционни, различни за всеки език наименования и понятия съвпадат. Така например в договорите и документите на ЕС английското понятие за корупция (corruption) е преведено на немски език като подкуп (Bestechung), макар че английското bribery (подкуп) в никой случай не съдържа всички аспекти на феномена корупция. Корупция означава подкуп, патронаж, непотизъм4, злоупотреба с обществена собственост и незаконно финансиране на партии или предизборни кампании“.
И така, положението вече е доста сложно, защото от много време насам не става дума само за „класическите“ престъпления на корупция при държавните служители, а — с тенденция към засилване — за неправомерни действия в частно-икономическия сектор.
В търсене на причините за злото
По мое мнение два фактора играят съществена роля за настоящата ситуация в България и те имат нещо общо с миналото, на което ще се спра в детайли нататък в изложението. Наясно съм, че в България има много добри автори и журналисти, които са се занимавали с тези въпроси подробно. По-подробно, отколкото аз съм в състояние да го направя. Но дори с риск да се повторя с тях, аз все пак ще се спра на някои факти. Имам чувството, че те някак остават неизказани, че са забравени или отдавна са се превърнали в част от всекидневието и вече не правят впечатление на никого.
3
Leyendecker, Die große Gier-Korruption, Kartelle, Lustreisen: warum unsere Wirtschaft eine neue Moral braucht, 2007, S. 12.
4
Раздаването от страна на папата на доходоносни длъжности, висши църковни звания и земи на свои близки роднини с цел укрепване на властта. В по-широк смисъл — шуробаджанащина — бел.ред.