По време на комунистическия режим различните полицейски и разузнавателни служби в България изграждат мрежа от над 250 000 агенти и събират документи за над 450 000 души (материал, подходящ за изнудване). Комунистическата диктатура подобно на всички диктатури оставя дълбоки следи в манталитета и културата на хората. „Контролът беше почти безупречен, що се отнасяше до враговете на държавата, на народа и на класата. Почти никой от преследваните не успяваше да се спаси от хватката на своите преследвачи. Броят на праведниците ставаше все по-малък. Репресивните органи се струваха вездесъщи на вярното на режима мнозинство. Милиони услужливи помагачи се занимаваха с това, да държат под око останалата част от народа“5.
Към това се прибавя още един решаващ фактор. В началото на промените, в годините 1989–1990, според различни оценки в чужбина са изнесени между четири и девет милиарда долара. През този период България е не само „безправова“, а на практика и банкрутирала държава — и старата номенклатура смело използва удобния случай безскрупулно да се обогати, докато хората буквално гладуват. В проучването си от началото на декември 2007 г. Центърът за изследване на демокрацията стига до следното заключение в доклада си „Организираната престъпност в България. Пазари и тенденции“: „По време на процеса на трансформация на тоталитарната държава България се числи към страните, засегнати най-тежко от организираната престъпност“6. Почти със сигурност може да се твърди, че представителите на по-високите и средните етажи на комунистическата власт съвместно със светкавично и по криминален начин издигналите се в последното десетилетие успяха да си създадат своя стабилна и ясно изразена каста. Руският писател Аркадий Ваксберг описва още през 1991 г. ситуацията в Съветския съюз, която огледално се повтаря и в България с възникването на концерни като „Мултигруп“, „Орион“ или „Трон“. „Предвид възможната конфискация или преразпределяне на партийното имущество касата на КПСС залиняваше все повече, докато — и това е още по-учудващо — държавната собственост беше приватизирана по загадъчен начин и се превърна в основен капитал за различни банки, съюзи, акционерни дружества, джойнт-венчъри и други стопански новообразувания. Начело стояха, естествено, «свои» хора. Секретари на областни и градски партийни комитети, бивши председатели на изпълнителни комитети, техни заместници и асистенти — накратко, хората от ръководния елит изведнъж станаха председатели и заместник-председатели на всички възможни фирми. Партийните апаратчици поеха ролята на мениджъри“7.
Този принцип важи за почти всички страни от Източния блок, а тук, в България, има особена тежест. Българският писател Илия Троянов — един от малкото, които наричат нещата със собствените им имена — пише в своята прекрасна книга „Кучешки времена“: „Тази прослойка от бивши облагодетелствани, дали офицери от Държавна сигурност, директори на предприятия или партийни секретари, държи икономиката и политическия живот като заложници“8.
По-нататъшното развитие на нещата е добре известно. През 1990 г. се правят първите промени в конституцията на страната, а след дългогодишно прекъсване се провеждат свободни и демократични избори. На тях наследницата на Българската комунистическа партия, която набързо е преименувана на Българска социалистическа партия (БСП), печели най-много гласове. От това преразпределяне на силите извличат изгода — както и в миналото — представителите на сивата икономика. Но и не само те. Социално изпаднали бивши военни се присъединяват към новите структури в ролята на професионални убийци. Млади, амбициозни и интелигентни мениджъри в областта на икономиката също са на тяхно разположение. „Дори висши служители, генерали, ръководители на големи комбинати, полицейски служители в периода на приватизацията избират съдружието с организираната престъпност“9.
Толкова е просто, мисля си, в една система, в която политиката владее правораздаването, а оттам и правосъдието, е ясно, че номенклатурата няма да толерира никакви чужди елементи. Естествено, няма да жертва и никого от своите, когато законът го изисква, а само тогава, когато разпределението на политическите сили в даден момент го налага. Разбира се, и в миналото, и сега има личности, заемащи важни постове в политическия апарат и в съдебната система, които от благоприличие, от чувство за достойнство и за дълг се борят срещу тази мафиотска номенклатура. За съжаление обаче, без значителен успех.
6
Organized Crime in Bulgaria: Markets and Trends, Center for the Study of Democracy, Sofia, 2007.
9