По време на проучванията ми за настоящата книга се срещнах например с много прокурори и полицейски служители, които, въпреки че се бореха с мафията, много добре съзнаваха, че нямат никакви шансове в тази борба за законност и справедливост. Те бяха наясно и какви последици може да имат действията им за тях самите и за техните близки.
Явно е вярно: в България се усеща полъхът на сицилианската мафиотска култура. Това се дължи може би и на високото професионално равнище на групировките на организираната престъпност. В повечето случаи на Балканския полуостров става дума за „обиграни и сложни многонационални мрежи“10 по подобие на международните концерни, чиято вътрешна организация се отличава с „подвижна и гъвкава структура“11 и ги прави изключително приспособими за разлика от тромавата закостеняла система за наказателно преследване.
Някои организации, израснали в сянката на войните на Балканите, разполагат днес със защитен капитал от стотици милиони евро и успяват както технически (не на последно място и чрез шпионски методи), така и юридически (с помощта на адвокати, инвестиционни и данъчни консултанти) все по-често да се измъкват от следствието. Обет за мълчание действа в тези групировки и предпазва действащите лица от неволно изтичане на информация. В обратната посока — целенасочената инфилтрация в силите за сигурност не служи само за саботиране на разследванията вътре в апарата, а и за да осигурява постоянно изтичане на информация в посока към организираната престъпност. Германските сили за сигурност изчисляват размера на това изтичане на информация на почти сто процента. Смята се, че в България (както и в други балкански държави) доказано съществува връзка между структурите на организираната престъпност, бившите военни или следствени служби (понастоящем борчески организации) и официалния апарат за сигурност. Пълното припокриване между държавни функционери и действащи лица от организираната престъпност, което може да се срещне на Балканите, в никакъв случай не е просто съвпадение, а израз на систематично провежданото „превземане на държавата“. И в този процес апаратите за сигурност играят решаваща роля. В този сектор — както и в другите сфери на държавата и обществото — са оцелели групи, държали лостовете на властта отчасти още по времето на еднопартийната система. По този повод в доклада „Партньори в престъпността. Рисковете от симбиозата между сектора за сигурност и организираната престъпност в Югоизточна Европа“ на Центъра за изследване на демокрацията в София се казва: „… самият генезис на сектора за сигурност в новите държавни образувания има криминален произход — контрабандата на оръжие с помощта на републикански филиали на югославските служби за сигурност, офицери и структури на армиите и босове на криминални групировки придобива статут на патриотична и общественополезна дейност в рамките на националноосвободителната борба“12.
Факт е, че полицейският апарат — и най-вече ненаситното чудовище, наречено тайни служби — не са подложени на действителен парламентарен или правен контрол. В продължение на години те водят собствен живот извън рамките на закона и техен приоритет е поддържането на режима на властта. Така се стига до създаването на една криминапизирана държава, чиито институции едва ли не са тласкани към престъпността от властимащите.
Значителна част от този престъпен сценарий е следствие от факта, че в началото на 90-те години около 17 000 служители на полицията и на службите за сигурност са уволнени по идеологически причини. Мнозина от тях застават начело на новите престъпни мрежи. Същевременно много представители на изпълнителната власт от висшия и средния ешелон заради лична изгода или под натиск също стават криминални субекти, стимулират и подкрепят организираната престъпност и работят съвместно с нея. Слабостта на държавата и особено на службите за сигурност и на юридическата система допуска възникването на частни охранителни фирми, които, от своя страна, също са криминални структури, занимаващи се с рекет и събиращи с престъпни методи дългове за своите поръчители. По-късно подобни тесни контакти с организираната престъпност поддържат и много от банките.
12
Center for the Study of Democracy, Partners in Crime. The Risk of Symbiosis between the Security Service and organized Crime in Southeastern Europe, Sofia, 2004, p. 12.