Развитието на престъпността получава нов тласък по време на войната в Югославия. През 1992 г. България подкрепя наложеното от САЩ и НАТО ембарго, вследствие от което контрабандата — от петрол до оръжия — процъфтява. Създава се възможност за образуване на нови криминални мрежи, особено активни в трафика на наркотици. По това време възникват големи криминални организации, които поемат контрола над черния пазар, кражбата на автомобили, проституцията, фалшифицирането на пари и нелегалния хазарт. Не след дълго те се превръщат в „предприятия от легалната сфера“ — например охранителни или застрахователни фирми.
От това време датират и съществуващите до днес тесни връзки между сръбски топгангстери, като тези от Земунския клан, и български криминални мрежи. Насилственото събиране на пари срещу охрана се превръща в бъдеща доходоносна търговска дейност, носеща в България милиони печалба. Средата на деветдесетте години се смята за златната ера на класическата организирана престъпност, наречена също и „периода на застраховките“ заради разцвета на двете групировки ВИС и СИК. Защото докато класическите рекетьори от време на време все пак имат проблеми с властите, по-умните от тях разбират, че има по-добър метод — застраховането. И така, гангстерите вече „застраховат“ своите стари клиенти по метода: „Ти си застрахован при нас и вече няма нужда да плащаш рекет. Ако не искаш, ще имаш проблеми!“.
В публичното пространство изкристализират две формирования, които не след дълго започват да завземат първите страници на вестниците: ВИС–1 (Вярност, Инвестиции, Сигурност) и по-късно като конкуренция криминалната фирма СИК (София Иншурънс Къмпани). След смяната на правителството през 1997 г. мощните структури на мафията се изправят пред предизвикателството да завладяват нови терени на дейност. Тогавашният министър на вътрешните работи Богомил Бонев настоява да се отнеме правото на дейност на застрахователните дружества, тъй като повечето от тях се занимават с изнудване срещу охрана. А един от най-висшите полицаи в държавата настоява за „безпощадни мерки“ срещу охранителните фирми, тъй като те били плевелът, който ще задуши частната икономика13. Намира се и повод, тъй като всички застрахователни компании трябва да имат лиценз за упражняване на дейността си. И така са отказани лицензите на известни фирми като ВИС–1, СИК, „Планета Иншурънс“ (свързана с ВИС–2), „Зора Иншурънс“, „Корона Иншурънс“, на свързаните с „Мултигруп“ „София Иншурънс“ и „София-Лайф“, също както и на „Аполо&Болкан“ и други, оглавявани от бивши служители на разузнаването. Протестите са големи и правителството сключва споразумение със съмнителните фирми. То ще легализира „сивата им дейност“, при условие че те се откажат от криминалната си деяния. И като допълнителен подарък от държавата: не ги закачат нито данъчните власти, нито полицейските служби, нито прокуратурата. Не след дълго започва да се оформя един нов тип престъпни мрежи, чиито членове предлагат различни услуги: банкови кредити, автомобилен и воден транспорт, митнически и данъчни услуги и охрана. Раздържавяването, от своя страна, предлага особено апетитни възможности да се перат пари и (или) натрупаният по криминален начин капитал да се вложи в приватизирането на държавните предприятия.
„Парите не миришат“, казал някога римският император Веспасиан на своя син Тит, когато преди две хиляди години обложил с данък римските клоаки. Тази реплика илюстрира ясно едно неоспоримо качество на парите. Стойността им не зависи от начина на придобиването им.
В подкрепа на тези думи е много интересен разказът на една бивша мутра (вече покойник, за съжаление), т.е. на един истински стопроцентов гангстер, който междувременно изоставя анаболите, облича елегантен костюм и става „сериозен“ бизнесмен. И, както ми разказа, успява да напише няколко книги за мафията.
Срещнах се с него е в един малък ресторант в София. Георги, настоя да го наричам така, едва ли имаше 35 години. Проведохме дълъг разговор, в течение на който той ми съобщи и фамилното си име — Стоев. Даде ми и две от книгите си, които бил написал за престъпните концерни СИК и ВИС–2.
„По времето на комунизма ние бяхме герои, но след рухването му се изправихме на ръба на пропастта“, разказа ми той. „Единственото, което имахме, беше физическата ни сила. Предлагахме на фирмите нашата «закрила». И след първите милиони повярвахме, че можем да си позволим всичко, решихме, че сме безсмъртни“. Аз се поинтересувах каква роля са играели разузнавателните служби. „За нас сътрудниците на разузнаването бяха идеолози. Те ни ръководеха и ни казваха: «Дървото има нужда от гора»“. А на въпроса, защо никога не са го арестували или пък защо вече не е убит, както много от приятелите му, Стоев ми отговори: „Защото съм дал пари да ме оставят на мира. Размерът на сумата за полицията, прокурорите или съдиите и до днес зависи от това, какво трябва да направят за нас. Въпрос на цена“.