Не мога да навлизам в подробности относно начина, по който получих работата — всичко е строго секретно. Петте Дракона са като мафията — непрекъснато се борят за надмощие. Но мога да ви кажа, че съм поставена под прякото наблюдение на Карлиньос Корта. Кеси, сестро. Трябва да емигрираш тук. Тази скала гъмжи от невероятно привлекателни хора.
Направиха ме член на един екип по подготовка на терени за бъдеща работа. Разходки по луната. Имам много да уча. Тази планета може да те убие по хиляда различни начина. Това е първото правило тук и всичко останало му е подчинено. Има най-различни начини да се движиш, да разчиташ множество знаци и сигнали, да се оправяш в мрежата и извън нея, да анализираш информацията, която космокостюмът ти предоставя и трябва да овладееш всеки от тях — защото и най-дребният пропуск може да те опече или замрази, или задуши, или да те удави в радиация. Само за праха учихме цели три дни. Има петнадесет вида и трябва да познаваш физическите характеристики на всеки от тях — от абразивността през електростатичните му качества до адхезията. Като Шерлок Холмс, който се научил да различава петдесет вида пепел от пури. Учим за времето, което е необходимо за презареждането на различни видове батерии, особеностите на навигацията на лунната повърхност — новополунчените не могат да преценяват добре разстоянието до хоризонта и всичко ни се струва много по-далечно, отколкото в действителност е. А още дори не сме излизали на повърхността. А и космокостюмите. Знам, че трябва да бъдат тесни, но сигурни ли са все пак, че не са объркали размера? Отне ми десет минути да го нахлузя. Не ми се иска да повтарям упражнението в камера, която се е декомпресирала. Ако не го сложа както трябва, ще ми останат синини от закопчалките. Макар че ако настъпи дехерметизация, синините ще бъдат последната ми грижа.
Сигурно сте уплашени до смърт. Но тук се свиква. Никой не може да живее в непрестанен ужас. Ако си позволиш нехайство, обаче, тукашният свят ще ти отмъсти жестоко. Карлиньос ми каза, че в екипите от този вид обикновено има поне по един смъртен случай. Затова внимавам много да не се окажа аз.
Останалите членове на екипа ми се казват Олег, Хосе, Саадия, Тандека и Пейшънс. Аз съм единствената с нортеански акцент. Зяпат ме. Биха си говорили за мен, но могат да се разберат само на глобо, а английският ми е майчин език. Не ме харесват. Може да се каже, че Карлиньос работи с мен самостоятелно и това ме прави различна. Специална. Затова учителите ни смятат, че съм шпионин на рода Корта, а съучениците ми смятат, че съм любимка на учителите. Онази, която проявява най-голяма търпимост към мен, е Пейшънс. По принцип е от Ботсвана, но също като останалите от екипа е обикаляла из университети и корпорации по целите светове. Новополунчените трябва да са най-добре образованите имигранти в човешката история. Пейшънс понякога си говори с мен и ме черпи от чая си. На Хосе пък явно му се иска да ме убие. Мисля, че ако успее да измисли как да го направи така, че да не го хванат, наистина би. Прекъсва ме всеки път, когато отворя уста. Не мога да разбера дали е, защото съм жена, или защото съм северноамериканка. Най-вероятно и двете. Задник такъв. Духът в екипа е точно като в колежански отбор по футбол. Непрекъснато трябва да си нащрек, всеки е сам за себе си, нито миг спокойствие. Усещаш тестостерона с всяко вдишване. Не е само защото става въпрос за такава индустрия. Всички са млади, умни, амбициозни и силно мотивирани. В същото време, това е най-освободената в сексуално отношение среда, в която някога съм попадала. В лунния глобо даже няма думи за „хетеросексуален“ и „хомосексуален“. Всички се намират на различни места в спектъра.
Но ето какво е най-трудно от всичко: португалският език. Що за език е това? Трябва да докараш произношение, все едно страдаш от тежка настинка. И нищо не се чете така, както се пише. Има логика в стандартния португалски, но освен португалското произношение, има и бразилско-португалско произношение. Има и рио-бразилско произношение. На всичкото отгоре има и лунно рио-бразилско произношение; именно така говорят служителите на Корта Хелио. Трябваше да видите как ме изгледаха, когато предложих да използвам Хети, за да превежда думите ми. И така — време е да науча португалски. С други думи — adeus, eu tea mo, e eu vou falar com voce de novo em breve6!
Лукас Корта се спусна надолу между колоните, обвити с листа, лек и крехък като сън. Водата капеше, плискаше и течеше по ручеите и тръбите, които свързваха различните етажи със залесени площи една с друга. Понесе се в спирала около основния стълб, покрит с огледала, които отразяваха слънчевата светлина към растенията. Погледна нагоре. Зеленината продължаваше все нататък и нататък, докато накрая не спираше пред ослепително светлия, кръгъл капак на хидравличния цилиндър. Земеделската шахта е километър дълбока. Градината Обуаси съдържаше пет такива шахти, а Твѐ се намира в центъра на пентаграм, образуван от двадесет и пет такива градини. Марули и други зеленчуци за салата растяха толкова нагъсто, че между тях не можеше да мине и бръмбар — ако на луната имаше такива. Но тук нямаше нито бръмбари, нито листни въшки, нито гъсеници: никакви вредители. Картофите растяха високи като дървета; имаше пълзящ боб, чиито филизи стигаха до сто метра над земята, увити около подпорите си. Листата на най-различни кореноплодни растяха, гъсти и зелени. Лехите от калалу и акий процъфтяваха. Имаше ямс и други видове сладки картофи, тикви и кратуни с размерите на меридиански коли. Всички поемаха живителната влага на допълнително обогатената вода, която капеше около тях. Присадите бяха внимателно подбрани, а растителните видове — засадени така, че да си симбиотизират и да образуват самоподдържаща се екосистема. В Обуаси никога не е имало неуспешна реколта — а те се събираха по четири пъти годишно. Лукас погледна надолу. Далеч под него, върху една от висящите пътеки между аквариумите с риби, се различаваха две мънички фигури. Наоколо квакаха патици и жаби. Една от двете мънички фигури беше самият той.