— Един момент, моля.
Ариел изчезна за момент и остави Бейжафлор на свое място. След това се върна.
— Стандартен брачен договор, който обвързва племенника ми с десетгодишен брак с Хонг Лам Хънг. Няма пролуки.
— Искам да го измъкнеш от това.
— Договорът е в сила и в съответствие със закона. Задълженията са ясно описани. Не мога да освободя Робсън по силата на която и да е от изброените клаузи. Но мога да анулирам самия договор.
— Направи го. На единадесет години е. Накараха ме да подпиша.
— От законова гледна точка, в брак може да се встъпи винаги. Няма недопустима възраст. А принудата не винаги може да се използва като защита според лунните закони. Ще трябва да докажа, че като не си се посъветвала с предпочитанията на Робсън, преди да подпишеш клаузата за сексуална дейност, си нарушила родителския си договор с него. Това би анулирало ника. Но не бих била твой адвокат, а защита на Робсън срещу теб. Ще се опитам да докажа, че си негодна за ролята на майка… На степен Лукреция Борджия12, ако ме разбираш. Всъщност се получава парадокс — в момента бягаш с Робсън, с което доказваш, че всъщност си добра майка. Но има начини да се измъкнем от това.
— Можеш да ме очерниш, колкото се налага. Не ме интересува.
Нима съвършената Ариел Корта си беше позволила една почти незабележима усмивчица току-що? Да не ѝ се беше сторило?
— Доста очерняне ще падне.
— Макензи не се боят да се поизцапат малко. Така сме натрупали състоянието си.
— Аз също. Робсън ще трябва да ме ангажира лично и да сключи договор с мен. Но това е отново нещо, което един добър родител би го посъветвал да направи. Между нас казано, началото на това дело би означавало и началото на открит конфликт между родовете ни. Все едно да се обяви война.
— Същото би се случило, ако Рафа разбере, че съм им дала да вземат Робсън, без да го защитя. Ще срути Огнището с голи ръце, за да си го върне.
Ариел кимна.
— Какво щекотливо положение, наистина. Сякаш дядо ти умишлено е избрал да те постави във възможно най-провокативната ситуация.
Планетоходът рязко заби спирачки. Коланите на Рейчъл се опънаха до скъсване под силата на инерцията. Последваха още трусове. Нещо се блъскаше в носа на планетохода. Рейчъл не толкова чуваше, колкото усещаше вибрациите на дрелки и бургии. Внезапно скоростта им започна да намалява. Планетоходът спираше.
— Какво става? — попита Ариел. Съвършената маска, която носеше на лицето си, се изкриви от загриженост.
— Камени, покажи ми! — извика Рейчъл.
— Ще уведомя Рафа — каза Ариел, след което изчезна, а на нейно място в лещите на Рейчъл се появи образът, заснеман от външните камери на планетохода. Ремонтният дрон се беше вкопчил в планетохода като малък, зъбат кошмар. Механичните му щипки и резачки се размахваха около жиците и кабелите, които водеха към двигателя на планетохода. Дронът сряза кабелите към поредната батерия и скоростта им намаля още малко. Откъде се беше взела тази машина? Какво правеше тук? Камени вдигна камерата и показа околността: ето ги рогата на спирката на БАЛТРАН, заровени сред множество соларни панели. Бяха на не повече от двеста метра от тях. Ето какво било: семейството ѝ беше пренастроило ремонтния дрон на спирката.
Но бяха забравили, че този модел планетоход няма херметизирана кабина. За хора, които носеха космокостюми, двеста метра през вакуума бяха като разходка в парка.
Рейчъл докосна Робсън по коляното. Момчето се сепна и обърна към нея разширените си от страх очи.
— Когато ти кажа да вървиш, тръгни след мен. Ще трябва да довършим пътуването пеша.
Планетоходът се стовари тежко на едната си страна. Рейчъл залитна на мястото си и опъна коланите до скъсване. След това планетоходът окончателно замря, легнал под ъгъл. Дронът беше отрязал едно от колелата им. След това извади от строя и последната им камера.
— Робсън, обич моя: върви.
Люкът се отвори. Пред тях се ширнаха прашни хълмове и черни, обширни полета. Рейчъл се хвана за люка и се изтласка навън. Краката ѝ се удариха в реголита и тя хукна да бяга. Обърна се през рамо и видя как Робсън се приземява леко като птичка и се затичва след нея. Дронът се беше свил сред останките от планетохода. Рейчъл си припомни лицето на Брайс Макензи, което на свой ред я накара да мисли за ракови образувания. Едно раково образувание, което можеше да върви и да убива.
12
Испано-италианска княгиня, живяла на границата между XV и XVI век, известна с манипулативността и безскрупулността си. — Б.пр.