Следеше жизнените ѝ показатели на хъда15 си — пулса, кръвната захар, газовете, дихателните функции.
— Искам да работя — каза Марина. — Дай ми да правя нещо, за да се разсея.
Непрозрачният визьор на Карлиньос остана неподвижен в продължение на няколко секунди. След това гласът му отново се разнесе в ухото ѝ:
— Започвай.
Луната се отнасяше почти толкова жестоко с роботите, колкото с човешката плът. Нефилтрираната радиация разяждаше чиповете на ИИ-тата. Светлината постепенно понижаваше качеството на пластмасата в съоръженията и постройките. Ежемесечната магнитна опашка — моментът, в който луната преминаваше през подобната на запетая следа, която магнитното поле на Земята оставяше след себе си — понякога причиняваше къси съединения в електрическите вериги и вдигаше кратки, но унищожителни прашни бури. Прахът беше най-голямото зло за екстракторния фронт на Спокойствие-Изток. Беше навсякъде. Абсолютно навсякъде. Покриваше опорните греди, рамената, стълбовете и стените на машините като козина. Марина прокара леко пръста си по една гафелна скоба. Пухкавият прах се разлюля като коса на вятъра под електростатичното влияние на костюма ѝ. Месец след месец, този прах абразираше, стържеше, хабеше и разрушаваше повърхностите. Работата на Марина беше да намагнитва екстракторите. Беше достатъчно проста задача, за да може да я върши дори новополунчен, и дори изглеждаше забавно. Слагаше таймер, който отброяваше времето до смяната на магнитния вектор, и тя се затичваше с огромни, леки крачки, за да се отдалечи на безопасно разстояние. След това полето се обръщаше и отблъскваше заредените прахови частици, които сякаш избухваха под формата на сребрист облак. Гледката беше красива и впечатляваща, почти като нарочно устроено зрелище. Умът на Марина все още правеше асоциации със земни, живи неща: представяше си едно измокрено от плуването в океана куче, което се отръсква от водата, или пък горска гъба, която се разпуква и изпуска облак от спори. Лунонавтите от екипа, който обработваше тези елементи, продължаваха да подменят системите от чипове и активаторите, без да обръщат внимание на праха, който се слягаше по костюмите им: задачата беше прекалено фина, за да я оставят на работните роботи. Пръстите на Марина проследиха подобните на йероглифи графити, изписани под праха: имена на любовници, отбори по хандбал, клетви и проклятия на всички езици и азбуки, които се срещаха на луната.
Буф. Зад Марина избухна още един мек взрив от прах. Трябваше да издава някакъв звук. Тишината някак си не беше на място. „Буф“, прошепна тя в шлема си. По личния ѝ канал се разнесе смях.
— Всички реагират така — каза Карлиньос.
Изпод праха се разкриха нови йероглифи. Цели поколения лунонавти бяха изписали имената, проклятията, боговете и любовниците си на голия метал с вакуумни писалки в десетина различни цвята. „По дяволите т’ва място.“ „Само Мокос.“
Тя мина за по едно „буф“ на всеки екстрактор. Човек постепенно хващаше цаката на лунната работа. Важно беше да останеш съсредоточен. Монотонният терен, близкият хоризонт, еднаквите екстрактори и хипнотизиращите, равни движения на греблата им лесно можеха да те хипнотизират и да приспят вниманието ти. Марина усети, че си спомня как Карлиньос бягаше онзи ден: пискюлите му, плитките, олиото, с което беше намазана голата му кожа. Разтърси глава и прогони тази мисъл. Втората опасност също идваше незабелязано. Не всички херметични костюми бяха еднакви. Космокостюмите не бяха същите като костюмите за гмуркане. Тук нямаше водно или въздушно съпротивление. Нещата се движеха бързо. Същата тази грешка беше смазала главата на Олег по време на обучението им. Маса, скорост, инерция. Съсредоточи се. Концентрирай се. Провери стойностите, които костюмът ти отчита. Вода, температура, въздух, радиация. Налягане, комуникационни канали, мрежа. Канали, синоптични прогнози. Луната имаше собствен климат и то — доста капризен. Магнитна опашка, слънчеви изригвания. Дузина неща, които трябваше да проверява всяка минута — без да изостава с работата си. Някои от колегите ѝ слушаха музика. Как успяваха? Когато стигна до петия реактор, Марина усети, че мускулите започват да я болят. Концентрирай се. Съсредоточи се.
Концентрацията ѝ беше толкова дълбока, а съсредоточаването — толкова усърдно, че не забеляза сигнала за тревога по общия комуникационен канал или как името над шлема на Пауло Рибейро проблесна в червено, а после — в бяло.
Рафа прокара ръце по подпората от полиран алуминий на площадката за кацане.
15
От „Head-up Display“ — термин, използван преди всичко във видеоигрите; панел, разположен встрани на екрана, който показва стойностите и статусите на различните ресурси на играча. — Б.пр.