— Ехо — повика го отново Джейдън Сун.
— Ей-сега излизам — каза Рафа.
Обслужващият персонал щеше да е възстановил вида на стаята, преди да се върне.
Мадриня Флавия беше също толкова изненадана да види Лукасиньо пред вратата, колкото той — когато я видя да стои до болничното му легло.
Лукасиньо отвори картонената кутия, която беше пренесъл извънредно внимателно от апартамента на Коджо до тук. Зелените букви от фондан изписваха думата „Pax“16.
— Италиански са — каза той. — Трябваше да проверя къде се намира на Земното кълбо. Много са леки. С бадемов пълнеж. Нали ядеш бадеми? „Pax“ е нещо като католическа дума за „paz“.
Всички момчета разговаряха с мадрините си на португалски.
— Paz na terra boa vontade a todos os homens — каза Флавия. — Влизай, влизай!
Апартаментът беше тесен и мрачен. Единствените източници на светлина бяха около дузина малки биолампи, поставени в различни ъгълчета и процепи и подредени по рафтовете и первазите. Лукасиньо се намръщи на зеленикавата светлина.
— Доста е тесничко тук.
Лукас се наведе, за да може да мине под рамката на вратата, и се опита да си намери място за сядане между вехториите.
— За теб винаги ще се намери място — отговори Флавия и хвана лицето на Лукасиньо между дланите си. — Корасао.
Когато имаш нужда от покрив, легло, гореща храна, вода и баня, винаги можеш да разчиташ на мадринята си.
— Апартаментът ти ми харесва.
— Уегнър плаща за него. Както и за ежедневните ми разходи.
— Уегнър?
— Не знаеше ли?
— Ами, баща ми не…
— Говори за мен. Майка ти — също. Свикнала съм.
— Благодаря, че дойде да ме видиш. В болницата.
— Как бих могла да не дойда? Аз съм те родила.
Лукасиньо се размърда от неудобство. Никое седемнадесетгодишно момче не можеше да издържи да слуша как е било в някоя старица. Настани се на мястото на дивана, което му беше посочила, и заразглежда апартамента, а Флавия включи бойлера и донесе две чинии и един нож от кухненския бюфет. Разчисти иконите и биолампите, за да си направи място на ниската маса пред дивана.
— Имаш много… неща.
Икони, статуи, броеници, амулети, купички за приношения, звезди и украшения за елхи. Носът на Лукасиньо се набръчка от смесения аромат на различните ароматизирани пръчици, билкови отвари и застоял въздух.
— Сестринството доста почита религиозния безпорядък.
— Сестринството…
Лукасиньо се спря. Не искаше разговорът да се превърне в механично задаване на въпроси относно всичко, което мадринята му казваше.
— Вече се наричат Сестринството на Господарите на Настоящето.
— Вово има нещо общо с тях.
— Баба ти ни оказва финансова помощ, с която подкрепя дейността ни. Ирма Лоа я посещава в качеството на духовен наставник.
— За какво ѝ е на во Адриана духовен наставник?
Бойлерът иззвъня. Мадриня Флавия стрива и накисва листата от мента.
— Значи никой не ти е казал.
Флавия избута още няколко от статуите и оброчните плочици към края на ниската маса и се настани на пода.
— Хей, ела…
Флавия махна с ръка в знак на отказ да смени мястото си с неговото.
— Време е за тортата, която ми донесе.
Тя вдигна ножа пред очите си и прошепна една молитва.
— Винаги трябва да благославяш ножа.
Тя отряза едно парченце торта, тънко и мъничко като изрезка от нокът, сложи го в чинийка и го остави пред статуята на свети Космос и Дамиано.
— Невидими гости — промърмори.
След това взе едно парче от Тортата на мира за себе си. Пръстите ѝ бяха тънки и фини като порцеланови клечици за хранене.
— Наистина е много вкусна, Лука.
Лукасиньо се изчерви.
— Хубаво е да бъдеш добър в нещо, мадриня.
Мадриня Флавия изтръска трохите от пръстите си.
— Та кажи ми: какво те води в дома на мадринята ти?
Лукасиньо се облегна на ухаещия на пачули диван и подбели очи.
Докато се возеше на влака от Тве, си мислеше, че сърцето му ще се взриви. Сърцето, дробовете, главата, ума. Абена му беше обърнала гръб. Усети, че протяга пръсти към металния шип в ухото си. Абена беше облизала кръвта му на партито. Но на партито на рода Асамоа само го беше погледнала и веднага беше изчезнала. Пет пъти поред беше на косъм да извади обицата от ухото си, за да я изпрати в Тве в мига, в който влакът пристигне в Меридиан. И петте пъти си беше казал „не“. „Когато нямаш друга надежда“, беше му казала тя. „Когато се окажеш сам, гол и уязвим, като брат ми — изпрати ми обицата.“ Той не беше нито едно от тези неща. Ако злоупотребеше с подаръка ѝ, щеше да я накара да го намрази още повече.
— Имам нужда от място, където да отседна.
— Естествено.
16
„Мир“ на латински и староанглийски език; термин в католическата църква — „целувката на мира“. — Б.пр.