— Преди да си тръгна, разрешете ми да ви задам само този въпрос, капитане: там долу е вашата родна планета, и ние, моята работна група и аз, скоро ще стъпим на повърхността й. Ще се осмелите ли да излезете от космическия кораб и да ни последвате?
— А защо пък трябва да го направя? — запита Горбъл.
— Как защо? За да покажете превъзходството на основната форма, капитане — тихо отвърна Хокайа. — Вие едва ли ще признаете, че едно стадо тюленочовеци стои над вас, и то в земите на собствените ви прадеди!
Хокайа кимна и се запъти към вратата. Малко преди да я достигне, той се обърна и замислено погледна към Горбъл и лейтенант Авърдор, който се бе втренчил в него с лице, вкаменено от ярост, и добави:
— А може би… ще признаете? Ще бъде интересно да се види как ще се държите като малцинство. Мисля, че ви липсва опит.
Хокайа излезе. И Горбъл и Авърдор рязко се обърнаха към екрана. Капитанът го включи. Образът се появи, стабилизира се и се закова.
Когато дойде ред да ги сменят, двамата мъже още се взираха в безкрайния хаос на земната пустиня.