Залата се изпълни с ахкания и преди Сурот да успее да отвори уста, флаг-генералът на Гвардията на Смъртната стража затисна задника й с ботуш, сграбчи гребена й в юмрука си и я дръпна нагоре. Тя не се възпротиви — това само щеше да усили позора й.
— Очите ми са дълбоко снишени от това, че един от моите се е оказал предател, ваше височество — заговори тя прегракнало. Искаше й се гласът й да прозвучи естествено, но проклетникът така й беше извил гърба, че беше цяло чудо, че изобщо можеше да говори. — Ако го бях заподозряла, лично щях да го подложа на разпит. Но ако се е опитал да ме оклевети, ваше височество, излъгал е, за да скрие истинския си господар. Имам някои подозрения по това, които бих искала да споделя с вас насаме, стига да благоволите. — С малко късмет щеше да хвърли вината на Галган. Това, че бе узурпирал властта й, щеше да помогне.
Тюон погледна над главата й. Гледаше Галган, Абалдар и Ямада, всички от Кръвта, но не и нея.
— Добре известно е, че Зайред Елбар беше изцяло човек на Сурот. Не е вършил нищо, без тя да му заповяда — каза Тюон. — Ето защо Сурот Мелдарат вече не съществува. Тази да’ковале ще служи на Гвардията на Смъртната стража както те пожелаят, докато косата й не порасте достатъчно, за да е прилична, щом я пратят на платформите за продан.
Сурот така и не помисли за ножа, с който се канеше да разреже вените си — той бе в покоите й, недостижим. Не можа да помисли за нищо. Запищя безмълвно още преди да започнат да дерат дрехите й.
Слънцето на Андор грееше топло. Певара смъкна наметалото си и почна да го връзва зад седлото, щом Порталът се затвори и горичката на огиерите в Тар Валон изчезна. Никоя не бе искала да ги видят, че тръгват. По същата причина щяха да се върнат в горичката, освен ако нещата не тръгнеха зле. Беше си мислила, че тази задача трябва да се изпълни от някоя, която съчетава най-високи дипломатически умения с лъвски кураж. Какво пък, на нея поне кураж не й липсваше. Поне това можеше да каже за себе си.
— Ти откъде научи сплита за обвързването на Стражник? — попита я стряскащо Джавиндра: и тя сгъваше наметалото.
— Сигурно помниш, че веднъж подхвърлих на Червените сестри, че ще е добре да си имаме Стражници. — Певара намести червените сй ръкавици, без да покаже ни най-малко притеснение от въпроса. Беше го очаквала. — Защо трябва да се изненадваш, че знам сплита? — Всъщност беше й се наложило да попита Юкури и много се беше затруднила със скриването на същинската причина да я попита. Но се съмняваше, че Юкури има някакви подозрения. Червена да обвърже Стражник беше все едно жена да полети. Само дето точно заради това беше дошла в Андор. Както и всички останали.
Само Джавиндра беше тук по заповед на Цутама, след като Певара и Тарна не можаха да предложат достатъчно имена, които да се харесат на тяхната Висша. Кльощавата Заседателка не си направи труда да прикрие недоволството си, не и от Певара, макар че го прикри много дълбоко от Цутама. Тарна също беше тук, разбира се, светлокоса и ледена; бе оставила шарфа си на Пазителка в Кулата. За Пазителката на Елайда щеше да е трудно да има Стражник, въпреки че мъжете щяха да ги настанят в града, далече от Кулата, но все пак идеята преди всичко беше нейна и дори да не можеше да се каже, че е чак нетърпелива, все пак беше решена да вземе участие в този опит. Освен това нуждата от бройки беше съществена, защото бяха намерили само три Сестри, готови да откликнат на идеята. Основната задача на Червените от толкова време — да намират мъже, способни да преливат, и да ги водят в Кулата, за да бъдат опитомени — привличаше жени, кисели към всички мъже, тъй че беше много трудно. Джезраил, тайренката с грубоватото лице, все още си пазеше статуйка на момчето, за което щеше да се е омъжила, ако не бе дошла в Кулата. Внучетата й вече щяха да са дядовци, но тя все още говореше с обич за него. Десала, красивата каириенка с големи черни очи и несдържан нрав, акой паднеше възможност щеше цяла нощ да танцува с много мъже, докато не ги изтощи. А Мелейр, пълничка и много умна, много словоохотлива, пращаше пари в Андор за образованието на праправнуците на братята и сестрите си, както беше пращала и за тяхното, и на децата и внуците им.
След като й бе писнало да ги търси по възможно най-малки податки, след като й беше омръзнало да проверява много деликатно дали го мислят сериозно, накрая Певара бе убедила Цутама, че шест ще са достатъчно за начало. А и по-голяма група можеше да предизвика неприятна реакция. В края на краищата, ако цялата Червена Аджа се появеше в така наречената Черна кула, че даже и половината, мъжете като нищо можеха да си помислят, че са подложени на атака. Това бе едно от нещата, за което се бяха споразумели зад гърба на Цутама. Нямаше да обвързват мъже, проявяващи признаци на лудост. В смисъл — ако изобщо им позволяха да обвържат някого.