— Шест Сестри от Червената Аджа — заговори той, щом те спряха пред подиума. Очите му… А тя си беше помислила, че очите на тайренеца са като свредели! — Явно не сте дошли, за да ни опитомите всички. — Из залата се разнесе мъжки кикот. — Та за какво искате да поговорите с мен?
— Аз съм Певара Тазановни, Заседателка за Червените. Това е Явиндра Дорейл, също Червена Заседателна. Другите са Тарна Фейр, Десала Неванче…
— Не ви питах за имената — прекъсна я хладно Таим. — Попитах защо сте дошли.
Това нямаше да тръгне на добре. Певара се сдържа да не вдиша дълбоко, макар много да й се дощя. Външно беше съвсем хладна и спокойна. Вътрешно се чудеше дали няма да свърши този ден насила обвързана. Или мъртва.
— Искаме да обсъдим обвързването на Аша’ман като Стражници. В края на краищата вие сте обвързали петдесет и една Сестри. Против волята им. — Все едно да му каже, че са го знаели от самото начало. — Ние обаче не предлагаме обвързването на който и да било от вас против волята му.
Един висок златокос мъж — стоеше близо до подиума — се подсмихна.
— Че защо ще позволим Айез Седай да вземат когото и да… — Нещо невидимо го удари по слепоочието толкова силно, че той рухна и от ноздрите му потече кръв.
Длъгнест мъж с оредяла сива коса и двуостра брада се наведе и го пипна с пръст по главата.
— Жив е — каза и се изправи. — Но черепът му е пукнат и челюстта е счупена. — Все едно че говореше за времето. Никой от мъжете не помръдна от мястото си, за да предложи Цяра. Нито един!
— Имам скромни умения с Цяра — каза Мелейр и понечи да тръгне към падналия. — Мисля, че ще са достатъчни. С ваше позволение.
Таим поклати глава.
— Нямате позволението ми. Ако Мишраил оживее до довечера ще бъде Изцерен. Може би болката ще го научи да си държи езика зад зъбите. Казвате, че вие искате да обвържете Стражници. Червените?
Последната дума беше изпълнена с презрение, но Певара предпочете да го пренебрегне. Очите на Тарна обаче и слънцето можеха да превърнат в ледунка и Певара я хвана за ръката, преди да е заговорила.
— Червените имаме опит с мъже, които могат да преливат. — Сред стотината Аша’ман се надигна ропот. Гневен ропот. Тя и това пренебрегна. — Не ни е страх от тях. Обичаят се променя трудно като закона, и по-трудно понякога, но решихме да променим своя. Оттук нататък Червените сестри могат да обвързват Стражници, но само мъже, можещи да преливат. Всяка Сестра може да обвърже толкова, колкото намери за добре. Ако вземем за пример Зелените, мисля, че едва ли ще са повече от трима-четирима.
— Добре.
Певара неволно примига.
— Добре?!
Сигурно не го беше разбрала. Невъзможно беше да се е убедил толкова лесно.
Очите на Таим се впиха в нейните. Той разпери ръце в подигравателен жест.
— Какво очаквахте да кажа? Да, така е честно? Нека да е поравно? Приемете това „Добре“ и попитайте кой ще позволи да го обвържете? Освен това си припомнете старата поговорка. „Нека царува Господарят на хаоса“.
Залата избухна от гръмък мъжки смях.
Певара никога не бе чувала такава поговорка. И цялата настръхна от този смях.
КРАЙ на Единадесета книга от „Колелото на времето“