— Как се реагира на толкова точно опровержение, без да си плюеш на фасона? Ето един добър отговор:
Разбирам, че господин Сментуча съвсем не опровергава, че Юлий Цезар е убит на мартенските иди 44-та. Освен това разбирам, че господин Сментуча винаги празнува с приятели годишнината на 15 март 1944. Именно тази любопитна традиция исках да разкрия в своята статия. Господин Сментуча може би има лични причини да отбелязва с обилни разпивки тази дата, но ще признае, че съвпадението е най-малкото любопитно. Освен това той сигурно си спомня, че в течение на дългото и подробно телефонно интервю, което ми даде, произнесе фразата: „Аз съм на мнение, че трябва да се отдава кесаревото кесарю“; източник много близък до господин Сментуча — и в който няма причина да се съмнявам — ме увери, че това, което Цезар е получил, са двайсет и три прободни рани.
Подчертавам, че в цялото си писмо господин Сментуча избягва да ни каже кой в крайна сметка е нанесъл тези прободни рани. Що се отнася до неприятната поправка за Филипи, пред очите ми е моят бележник, където пише без сянка на съмнение, че господин Сментуча не е казал „Ще се видим у Филипи“, а „Ще се видим при Филипи“.
Същото мога да потвърдя и относно заплашителния израз по отношение на Юлий Цезар. Записките в бележника ми, който е пред очите ми в момента, казват ясно: Аз елимин. пробл. Юл. Цезар. Не можем да избягаме от отговорност или да запушим устата на печата, като се хващаме за сламки и като си играем с думите.
— Следва подписът на Алетео Верита. И така, какво е ефикасното в това опровержение на опровержението? Първо, забележката, че вестникът е научил това, което е написал, от източници, близки на господин Сментуча. Това винаги работи, не се назовават източниците, но се внушава, че вестникът има тайни източници, може би по-достоверни от Сментуча. След това се прибягва до бележника на журналиста. Този бележник няма да го види никой, но идеята за записки на живо укрепва доверието във вестника, кара читателите да мислят, че има документи. Накрая се повтарят инсинуации, които сами по себе си не казват нищо, но хвърлят сянка на подозрение върху Сментуча. Не казвам, че опроверженията трябва да са от този тип, това тук е пародия, но не забравяйте трите фундаментални елемента за опровержението на опровержение: събрани мнения, бележките в бележника и различни съмнения за достоверността на опровергаващия. Ясно?
— Отлично — отвърнаха всички в един глас. И на другия ден всички бяха донесли примери на по-правдоподобни опровержения и на не толкова гротескни, но все така ефективни опровержения на опроверженията. Петимата ми ученици бяха разбрали урока.
Мая Фрезия предложи:
— „Вземаме предвид опровержението, но бихме искали да уточним, че написаното от нас е видно от съдебните решения, тоест от гарантиран източник“. Че Сментуча е оправдан в хода на предварителното разследване, читателят не знае. Нито пък знае, че тези съдебни решения би трябвало да са недостъпни и не е ясно как ние сме се добрали до тях нито дали са автентични. Аз си написах домашното, доктор Симеи, но, ако ми позволите, това ми се струва, как да го кажа, мръсен номер.
— Скъпа моя — саркастично отбеляза Симеи, — още по-мръсен номер е да признаем, че вестникът не е проверил източниците си. Но съм съгласен, че вместо да обявяваме данни, които някой би могъл да провери, е много по-добре да се ограничим до инсинуациите. Намекването не означава да кажеш нещо точно, а само да хвърлиш сянка на подозрение върху опровергаващия. Например: „С удоволствие си вземаме бележка от уточнението, но разбрахме, че господин Сментуча (винаги използваме господин, а не доктор или почитаемият, господин е най-лошата обида в нашата страна,), та разбрахме, че господин Сментуча е изпратил десетки опровержения в различни вестници. Сигурно е компулсивна дейност на пълен работен ден“. Сега, ако Сментуча изпрати още едно опровержение, ние имаме право да не го публикуваме или да го преразкажем с коментара, че господин Сментуча повтаря все едно и също. Така читателят се убеждава, че той е параноик. Виждате предимството на намеците: като кажем, че Сментуча е писал и до други вестници, казваме само истината, която не може да бъде опровергана. Ефикасната инсинуация е тази, която разказва факти, сами по себе си лишени от стойност, макар и неопровержими, защото са истина.