Но за да се задвижи едно мислещо човешко същество по въображаемата плоча, необходимо е грамадно количество енергия — толкова, колкото може би човекът никога не ще бъде в състояние да овладее. Мислещите частици, които се движат на вълната на електроните, разбират, че „тази“ е съвършената машина на времето — единствената възможна, тъй като тук не мисълта се пренася от енергията, а самата тя е енергия.
Сега проблемът е да се овладеят мощностите, за да се попречи този бяг да протича лудо и безсмислено — от Ксау до Квинт Флак, от едно хилядолетие към друго, — за да може тази необикновена машина да послужи за разкриването на този — ако е имало такъв, — който е саботирал ZERO H Мислещите мозъчни частици на Уегенър могат да направят това.
За да го постигнат, необходимо е най-напред да се измерят проявилата се и латентната енергия на електронния сноп, после да се изчисли чрез същите величини възбудената барионна енергия на мислещите частици, да се съставят уравненията и да се решат теоретически. По-късно — не, веднага — трябва да се проверят взаимодействията между свръхускорените електрони и да им се „заповяда“ да се подредят, ако може така да се каже, в нови орбити около това, което остава от елементарните частици на мозъчните атоми на Уегенър. Това е, което трябва да се направи. Ще бъде ли достатъчна барионовата енергия на мислещите частици, за да се решат съставените уравнения и прилагайки изведените корени, да се наложи послушание на електронния сноп, така че да може непосредствено след това да се вземат под контрол мощностите и скоростта му? Това е въпросът.
42 000 години
преди новата ера
Това лято вожд на ордата е Уху. Лятото е много късо — шестдесет дни, през които снегът престава да вали и дава възможност да са навлезе в замръзналата тундра, за да се търсят пътищата на карибу3. Това е третото голямо заледяване, най-ужасното изпитание за новородения Човек (хиляди години по-късно ще бъде наречен Кроманьонец).
Шестдесетте дни на лятото са дни на отчаяно залагане на всичко, за да се открият следите на големите елени, да се избият по възможност повече от тях и по-късно — когато пак започнат снежните бури — убитите животни да се занесат на жените, останали назад. После, в продължение на триста дни, мъжете и жените от ордата ще се мъчат да преживеят, хранейки се с месото на карибу и топлейки се с наскоро одраните кожи. Броят на тези, които оцеляват, намалява всяка година.
Ордата върви вече двадесет и четири дни, но не открива никакви следи. Уху е загрижен, но не споделя страховете си със своите братя: те са вече достатъчно наплашени от този поход по ослепителната заледена почва.
Уху не иска да им каже, че закъснението се дължи вероятно на приближаваща се нова опасност — ордата на братята неприятели, хората от Неандертал, страшния род на подивелия Homo sapiens, хората зверове, които той никога не е срещал, но за които старците много пъти са му разправяли с чувство на ужас. Това, което Уху не знае, е, че неговата е единствената орда кроманьонци, оцеляла в големия студ и войната с диваците.
Опасенията му се сбъднаха. След ден на безполезно търсене, на залез, съвсем наблизо в мъглата, която се издигаше от тундрата, изникнаха животинските сенки на неандерталците. Братята на Уху крещяха от страх и той би трябвало да заповяда незабавно нападение, атака, чрез която, тъй като бяха много по-малобройни, можеха да се надяват на предимството на по-доброто си въоръжение: кремъчни брадви срещу грубо издялани тояги.
Обаче Уху не дава никаква заповед. Гърлото му е пресъхнало, умът му е замаян от продължителен и силен звук, от непрекъснат гръм. Както четиридесет хилядолетия по-късно щеше да постъпи Квинт Флак, той захвърля оръжието и притиска ръце към челото, изплашен от тези обвити в кожи груби хора, които се тълпят около него и които той вече не познава.
Решаващият миг отминава и инициативата е в ръцете на диваците. Сега те се втурват напред със страшен бяс. В едно мигновение, в студената тишина, която смекчава виковете и стоновете на ранените, ордата на Уху е пометена. Жените са обречени на смърт от глад и студ и родът на Кроманьонците, който трябваше да наследи владението на Земята, ще изчезне безследно от планетата.
3
Rangifer Caribou — североамериканско преживно животно, по едро от северния елен; стадата извършват дълги преходи. — Б. пр.