— Легнете си — каза му — и правете промивки със солена вода.
Кметът стана, сбогува се, като мрачно отдаде чест по войнишки, и тръгна към вратата с изпънати крака, с разкопчана куртка.
— Изпратете ми сметката — каза.
— На вас или на общината?
Кметът не го погледна. Затвори вратата и каза през металическата мрежа:
— Все едно.