Струва ми се, че идеята е чудесна — продължаваше тя. — Винаги съм била луда по летенето, въпреки че татко не ми разрешава да си изкарам документ за правоспособност. Мисли, че ще се пребия. Ако наистина възнамерявате да основете компания, аз ще поговоря с него.
Те спореха и обсъждаха всевъзможни подробности, напълно забравили за Глори, която седеше безмълвна и слушаше. Това беше нещо, което тя не разбираше, и при вида на силно въодушевения Хари я обземаше страх. Никога по-рано не беше го виждала в подобно състояние.
Когато пристигнаха в мотела, Джоан каза, че трябвало да се срещнат на следващия ден и да продължат разговора.
— Би ми било приятно да вляза в бизнеса с аеротакситата — рече тя. — Имам желание да ви стана конкурентка.
Хари се ухили.
— А защо не моя съдружничка? — подметна весело.
— По този начин няма да става нужда да си прерязваме взаимно гърлата.
— Може и да се съглася — отвърна тя. — Във всеки случай трябва да видите терена, за който ви разказвах. Ще мина да ви взема около обяд. Удобно ли е?
Хари каза, че ще я чака. Тя кимна на Глори и бързо се отдалечи с колата, оставяйки го зяпнал подире й — омаян не само от външността й, а и от нейните идеи.
Не беше обърнал внимание на мълчанието на Глори, докато се събличаха и си лягаха, но когато тя изненадващо подметна: „Нали щяхме да ходим в Европа, Хари?“ той се втренчи в нея, сякаш за първи път забелязваше присъствието й.
— По-добре заспивай! — отвърна грубо и угаси лампата. — Смятам да се заловя с тази работа независимо дали ти допада.
Зумерът на кафе-машината избръмча, за да му напомни, че кафето е готово. Докато пълнеше чашата си, Глори се надигна, прокара пръсти през тъмната си коса и огледа помещението.
— Знаеш ли, Хари, тук ще ни излезе доста скъпо.
— Ох, престани да намираш кусури! — каза той. Не беше в настроение за разговори. Имаше да премисля много неща и му се щеше да го остави на спокойствие през близкия един час. Искаше да си пие кафето, да лежи в това удобно легло и да мисли. Последното нещо, което би желал, бе да му се налага да слуша безкрайното дрънкане на Глори. — Налей си кафе, ако ти се пие. Готово е.
Глори усети как някакъв хлад обвея сърцето й. „Това е началото…“ — каза си тя. Познаваше симптомите. Всички мъже, които бе имала, се бяха държали по този начин, преди да сложат край на играта. Сърдитите им, пълни с досада погледи. Позата „Налей си, ако искаш…“, която всъщност означаваше: „Не чакай да си дам труд, за да го направя вместо тебе!“ Колко глупаво бе само от нейна страна, че предложи на тази блондинка да й помогне. Беше сигурна, че в момента Хари мисли за нея, и това си беше самата истина. Той се чудеше как да постъпи, ако Джоан предложи да инвестира малко пари във въздушните таксита. Трябваше да бъде нащрек, за да запази своята независимост. Нямаше намерение някакъв си дирекционен съвет да му нарежда какво да прави. Разбира се, тя беше права. Авиопарк от два самолета би означавал единствено усилен труд и нищожна печалба. Щеше да бъде истинско удоволствие да работи заедно с момиче като нея. Същинска кълбовидна мълния! Но дали говореше сериозно? Изглежда беше наясно за какво става дума. Възнамеряваше ли да заинтригува своя Старец? Той има милиони…
— Хари…
Той се сепна. Гласът на Глори му подейства като удар с камшик.
— Какво има?
— Трябва да поговорим и да решим какво ще правим — каза тя. — Не можем да останем тук.
— Защо? Разбира се, че можем. Какви ги приказваш?
— Мястото не е безопасно. Борг ще ни открие. Хари съвсем беше забравил за Борг. Усети как го обзема неудържим пристъп на ярост.
— Той не може да преобърне цялата страна заради нас. Тук сме точно толкова защитени, колкото и на всяко друго място. Нали се откачихме от него? Нали не ни видя? Как би могъл даже да предположи, че сме тук?
— Ние може да не сме го забелязали, но съм сигурна, че той ни е видял. Познавам го, Хари. Не би дошъл в Оклахома Сити, без да е попаднал на дирите ни. Знаеше, че ще те чакам на летището. Убедена съм, че ни е наблюдавал как заминаваме със самолета на мис Грейнър.
— И какво, дори да е така? Това не значи нищо. Вече ни е загубил следите.
— Но, Хари, тя е много известна личност. Всеки срещнат на летището би могъл да му каже коя е. Ще разбере, че сме тука. Затова трябва да изчезнем още днес.
— Да изчезнем още днес ли?! — възкликна Хари, извисявайки глас. — Да не си луда? Не чу ли какво каза Джоан? Ще се срещнем днес предиобед. Не осъзнаваш ли какво би означавало за мене тя да накара своето татенце да се бръкне за малко парички, с които да ме кредитира? Зад гърба му има милиони. Помисли си само! Двадесет и пет самолета! Точно за бизнес с такива мащаби съм си мечтал.