— Естествено. Смятам, че е много любезно от твоя страна да ме уведомиш, че не си женен.
Той я изгледа остро.
— Нужно ли е да ме дразниш? — попита сприхаво. — Добре, щом искаш да знаеш истината, ето я: двамата живяхме заедно, но си омръзнахме и ще се разделим.
— Благодаря ти — отвърна тя с усмивка. — Винаги предпочитам истината.
Последва пауза, докато той запали на нея и на себе си, сетне каза:
— Нали щяхме да огледаме терена, за който говореше снощи. Мястото, където можело да се построи летище.
— Да. Хайде да отидем да го видим.
Тя запали мотора, включи на скорост, обърна колата и подкара обратно по пътя, по който беше дошла.
— Хареса ми как управляваш моя самолет — обади се Джоан след продължително мълчание. — Ти си много по-добър от щатния ми пилот. Жена ти, искам да кажа твоята приятелка, ми каза, че си бил летец в Калифорнийската въздушно-транспортна корпорация.
Хари побесня.
Нямаха ли край поразиите на Глори? Възнамеряваше да скрие от Джоан факта, че беше работил в Корпорацията, а ето че проклетата малоумница го беше предала.
— Да, така е — отвърна той, без да я поглежда.
— Президентът, мистър Годфри, е голям приятел на татко. Ти, разбира се, си се срещал с него, нали?
— Да, виждали сме се.
Ако можеше да докопа Глори, би я удушил. Сега вече беше загубен. Щом Грейнър познаваше Годфри, той със сигурност щеше да го проучи, а Хари отсега би могъл да се обзаложи какво щеше да каже Годфри за него.
Следващата половин миля пропътуваха мълчаливо, после Джоан неочаквано започна да се смее. Наложи й се да намали, а после и да спре, като продължи да хихика няколко секунди, докато Хари зяпаше през стъклото, без да поглежда към нея.
— Съжалявам — произнесе най-сетне тя, но тонът й не изразяваше голямо съжаление. — Недей да посиняваш от гняв. Няма да казвам на татко, че си работил в Корпорацията. Всичко ще бъде наред.
Хари изтръпна. Извърна се и зяпна в нея.
— Какво значи това? Какво целиш?
Тя потупа ръката му. Докосването на нейните пръсти накара кожата му да пламне.
— Тази сутрин се обадих на мистър Хърбърт и разговарях с него за твоя милост.
— С Хърбърт ли? Със завеждащия кадрите?
— Да. Исках да разбера дали характеристиката ти е добра или лоша.
Хари изведнъж усети как сърцето му заби до пръсване.
— Защо?
— Нима не е обичайна практика да подразбереш нещичко за бъдещия си съдружник? — отвърна Джоан с усмивка.
„Ама тя май наистина е решила да се залови с този бизнес!“ — помисли си Хари. Но какво ли й беше казал Хърбърт? С него бяха добри приятели. Не че би му дал прекалено черен атестат, но вероятно би намекнал, че не е напълно непорочен като младенец.
— Сериозно ли говореше снощи, когато каза, че те била заинтригувала моята идея? — попита спокойно Хари. — Трябва да знаеш, че за мене е много важно дали говореше сериозно. Няма нищо смешно.
Тя моментално се покая.
— Извинявай! Чувството ми за хумор е ужасно. Разбира се, че говорех сериозно. Обмислях идеята ти до среднощ. От месеци насам търся с какво да се захвана. До гуша ми е дошло да бездействам. Смятам, че твоето хрумване с аеротакситата е тъкмо нещото, с което би ми харесало да се занимавам.
— Може би баща ти…
— Той много иска да върша нещо. Убеден е, че всеки трябва да си има професия. Знам, че ще ме подкрепи.
— Какво каза Хърбърт за мене? Джоан се усмихна.
— Каза точно това, което очаквах. Заяви, че си бил най-добрият пилот, който някога са имали, че си познавал из основи работата си, че си имал организаторски способности, че си се разбирал добре с подчинените си и хората те обичали. Мисли, че ти би успял във всяко начинание, стига да ти е по сърце.
Хари си пое дъх дълбоко и продължително.
— Много колегиално от негова страна. Какво друго каза?
Тя се засмя.
— Съвестта ти е гузна, нали? С право. Съобщи ми, че си склонен към безразсъдства, често пиеш прекалено много и жените са фаталната ти слабост. Разказа ми, че си бил уволнен, защото те спипали, когато по време на полет си „щурмувал“ стюардесата. — Джоан се опита да сподави усмивката си, но не успя. — Какво й направи?
— Обичайните неща — отвърна Хари, хилейки се. — Ако Годфри не беше на „хвърчилото“ и не беше ни заловил в сюблимния момент, нямаше да има никакви последствия. Онази ме обвини в сексуално насилие, за да спаси собствената си кожа.
Джоан кимна.
— Същото каза и Хърбърт. Жените слабост ли са ти?
— Някои жени — рече Хари, поглеждайки я право в очите. — Младите сламенокоси блондинки винаги са ме впечатлявали силно.
Тя го изучаваше с поглед.