— Даже и когато си нямат богато татенце ли?
Лицето на Хари се изопна.
— Това май си е чисто заяждане, а?
— Вероятно, но въпросът е основателен.
— Зависи от блондинката — отвърна. Хвърли по едно око в двете посоки на дългия, безлюден път, след което се наклони по-близо до нея. — Ако има сиви очи и толкова красива уста като твоята, парите не биха имали никакво значение.
Джоан се отдръпна. Между лицата им имаше само няколко инча.
— Кой знае дали може да ти се вярва? — рече му. Той посегна към ръката й и устните му покриха нейните. Останаха така един безкраен миг. Усещаше дъха й в шията си и натиска на езика й върху неговите зъби. Пламенността на тази целувка накара сърцето му да залудува. После тя се отдръпна, като опря ръце на гърдите му, за да го отблъсне.
— Още в момента, в който те зърнах — заговори убедено, — разбрах, че това ще се случи. — Джоан трепереше, а изразът на очите й беше като на обречена. — Надявам се, че няма да затънем в някоя блатна история. Защо ли си толкова привлекателен?! Познавам те едва от три часа, а виж в какво състояние съм…
Хари сложи ръце върху нейните.
— Вярно е — рече той. — По този начин се случват само истинските неща. Луд съм по теб, Джоан! Сигурно ще се чувстваме чудесно заедно.
Тя му се усмихна.
— Искаш ли да ти помогна в бизнеса с въздушните превози, или предпочиташ да си го развиваш самостоятелно?
Хари се поколеба.
— Бих желал да видя как ще потръгне, преди да хвърлим големите пари. Имам около петдесет хиляди долара. Ако успея да купя два самолета, да се сдобия с този терен, за който говориш, и да започна пробно, веднага щом се докаже, че има изгода, бихме могли да намерим капитал и да се установим в града.
— Да, точно така — потвърди тя. — Но петдесет хиляди не стигат, Хари. Имам мои собствени пари. И аз ще пусна в „касичката“ петдесет хилядарки. После, ако наберем скорост, ще помолим татко да ни помогне да основем фирма. За шест месеца все ще разберем има ли хляб в тази работа, или не.
— Да — прегърна я той. — Джоан, ще се омъжиш ли за мен след шест месеца?
— Бих се омъжила за тебе още днес — отвърна тя. — Защо да чакам шест месеца?
— Не! — Хари почувства изкушението, но съзираше и опасността. — Трябва да помислим за баща ти. Искам да му докажа, че мога да въртя бизнес. Ако се оженим сега, той ще си помисли, че го правя заради парите му.
— Добре — погали тя ръката му. — Ами Глори?
— Защо не забравиш за нея? Аз ще имам грижата. Всичко ще бъде наред. Нали ти казах, че с нея вече не означаваме нищо един за друг.
— Наистина ли смяташ така, Хари? Убедена съм, че тя те обича.
— Вече не. Взаимно сме си омръзнали. Снощи тъкмо си говорехме, че ще е по-добре да се разделим. Тя има брат в Мексико, когото иска да посети — излъга Хари. — Ще й дам малко пари и това ще е всичко.
Джоан се наведе напред, за да го целуне, и обви ръце около врата му, разтворила устни досами неговите.
Той я притегли към себе си, а сърцето му отново заби неудържимо.
След малко тя каза:
— Няма ли да отидем да хвърлим поглед на бъдещото летище?
— През целия ден няма какво друго да правим — отвърна й с възбуда в гласа. — Виждаш ли онези палми? Хайде да се поразходим дотам и да се опознаем като хората.
Джоан отвори вратата на автомобила и излезе на шосето. Той я последва и двамата се запътиха към палмите, които бяха само на няколко крачки от морето.
По-късно, когато Хари лежеше до нея, загледан в синевата на небето, осъзна, че за първи път в живота си беше влюбен.
ШЕСТА ГЛАВА
I
Вече се свечеряваше, когато Хари се върна в мотела. По негова молба Джоан го беше оставила в началото на крайбрежния път.
— Сигурен ли си, че всичко ще бъде наред? — попита го тя, докато слизаше от „Бентли“-то. — Изпитвам чувство на вина спрямо Глори. Мисля, че не биваше да я зарязваш самичка целия ден. Трябваше да се върнеш по-рано.
— И това го казваш ти — усмихна се Хари. — Нямах никакъв шанс да се измъкна от тебе. Виж сега, не се безпокой за Глори. Предупредил съм я, че ще закъснея. Забрави за нея. Когато й кажа за нас тя ще разбере. Ще си тръгне още утре. Не я познаваш. Ще й дам малко пари и тя ще отиде да живее при брат си. Просто я изхвърли от съзнанието си.
Джоан не изглеждаше убедена.
— Не мислиш ли, че би трябвало да дойда с тебе? Струва ми се, че тя няма да се предаде лесно.
— Глори ли? — засмя се Хари с пресилена веселост. — Нищо подобно. Тя знае как стоят нещата помежду ни. Не би се подиграла със себе си. Ще се разбера с нея. Ще те чакам пак тука утре сутринта в единадесет. Ще отидем да поговорим с посредника за парцела. Става ли?