— Аз не бих го направила — каза тя. — Само дето ще трябва да си ги прибираш обратно. Не можеш да излезеш оттук тази вечер.
Той се спря объркан.
— Искаш да кажеш, че ще си тръгнеш ти, така ли?
— Не, аз също няма да заминавам. Ще останем тук. Ще се оженим, Хари.
Усети как кръвта се оттича от главата му. Беше толкова бесен, че малко оставаше да я зашлеви. Едва успя да запази хладнокръвие.
— Какви ги дрънкаш? Да не си полудяла?
— Не само ще се оженим, но и ще бъдем съдружници в бизнеса с въздушните таксита. За първи път в себичния си живот ще правиш каквото ти се нареди!
Хари стоеше неподвижно.
— Трябва да си откачила, за да ми говориш по този начин — отвърна с подрезгавял глас. — Сложихме точката! Не искам да те виждам повече!
Глори се засмя и смехът й изпрати една студена тръпка нагоре по гръбнака му.
— Ти май не разбираш, Хари. Нямаш никакъв избор. Ако не правиш това, което ти казвам, ще се обадя в полицията и ще им кажа къде могат да намерят Хари Грийн.
II
През отворения прозорец, закрит само от тънко перде, гласът на Глори достигаше ясно до Борг, който се беше облегнал в тъмното върху стената на бунгалото.
Ако не правиш това, което ти казвам, ще се обадя в полицията и ще им кажа къде могат да намерят Хари Грийн.
Значи е бил прав, помисли си той и премести шкембето си в по-удобна поза. Не беше изминал целия път до Маями, за нищо. Този висок, добре изглеждащ негодник е Хари Грийн. Никога не би допуснал, макар че го беше следил целия ден. Вълча усмивка разтегли неговата тлъста, жестока физиономия. Това беше най-добрият възможен завършек на дългия и уморителен ден. Рано сутринта беше излязъл от хотела до летището и беше взел кола под наем. От телефонния указател беше разбрал къде живее дъщерята на Грейнър. Бе отишъл с колата до резиденцията на Грейнърови на булевард Франклин Рузвелт и беше паркирал недалече от портала. Падна голямо чакане. Синьосивото „Бентли“ се появи чак в дванадесет без двадесет. Нямаше проблеми с проследяването му. Видя срещата на Хари и Джоан, следвайки ги на безопасно разстояние, наблюдава любенето им на плажа с мощен бинокъл и през целия ден се навърта около тях. Когато накрая се разделиха, Хари го доведе до мотела и до бунгалото.
Беше чул всяка казана дума. Щеше му се да дръпне настрани пердето и да зърне физиономията на Хари, когато Глори го атакува. Помисли си, че това е гледка, която си струва.
В продължение на един безкраен миг Хари стоя като парализиран — мозъкът му блокира от онова, което каза Глори. После върна съвсем бавно двата костюма в гардероба и го затвори. Седна на леглото като човек, чиито крака изведнъж бяха загубили силата си и не го държаха. Зяпна в нея с парещи очи и плувнало в пот лице.
Тя не го поглеждаше. Трепереше, а лицето й беше изопнато и пребледняло. Мъчеше се да запали цигарата, взета от пакета, който беше пуснал в скута й.
— Вече години наред — рече тя с неравен, приглушен глас — се държа като малодушна идиотка. Опитвах се да намеря щастието, като раздавах любовта си на разни мъже. Какво ли не правех, за да съхраня обичта им, но рано или късно те ми се насищаха и ме изоставяха. Навярно вината е в мен. Предполагам, че ставаше така, защото никога не зачитах себе си. Вършех невъзможното, за да ги направя щастливи, поставяйки тях на първо място, а себе си на последно. Сега разбирам, че това ми е било грешката. Не са го оценявали. Мислели са си, че съм малодушни глупачка, която може да бъде използвана и захвърляна, когато им скимне. Когато се запознах с тебе, не ми се вярваше, че ще е нещо сериозно. Очаквах да ме захвърлиш точно като предишните. После, когато ми разказа за намерението си да извършиш този обир и ме накара да ти помогна, започнах да си въобразявам, че си искрен и че искаш да останеш при мене. Помислих си, че след всичко, което направих за тебе — след като ходих при Бен и изтърпях обидите му, след като ти помогнах да се превърнеш в Хари Грийн, — заслужавам малко уважение. Когато ми съобщи, че те търсят за убийство, аз не се поколебах да остана на твоя страна. Ти ми принадлежеше, принадлежах ти и аз. Така гледах на нещата. Независимо от всичко, което беше направил, щях да съм с тебе. После се появи онази блондинка. В момента, в който видях как се хилиш като шут насреща й, разбрах, че наистина съм пълна нула за теб. Беше взел всичко, което можех да ти дам, и вече бе готов да си вървиш. Заряза ме тук целия ден, сякаш изобщо не съществувам. Мене ако питаш, хубаво направи, че излезе. Струва ми се, че бях малко разстроена, а когато човек е разстроен, вижда нещата по-различно. Неочаквано ми хрумна, Хари, че за първи път в живота си съм в положение да мога да диктувам на някой мъж. Дадох си сметка, че ти си първият мъж, който няма да ми избяга и не е в състояние да направи нищо, за да ми се противопостави. Беше много вълнуващо усещане. Вече си налапал кукичката и независимо колко силно се мяташ, няма да се отскубнеш. На мене от десет години все това ми се случва. Сега е твой ред и ще ми достави огромно удоволствие да си седя и да гледам как се гърчиш. Ти обеща да се ожениш за мене. Ще се радвам. Знам, че няма да е брак като брак, но ще ми даде сигурност, каквато никога преди не съм имала — нещо, от което остро се нуждая. Ти измами Бен с петдесет хиляди долара. Е, тъй като ще ти бъда съдружник, искам двадесет и пет хиляди от тях. Бих могла да поискам и повече, без да си в състояние да ми откажеш, но не желая да бъда непочтена. Искам половината и смятам да ги получа. Това е положението! Ако беше постъпил честно с мене, нямаше да стане така. Щяхме да бъдем щастливи заедно. Щяхме да отидем в Лондон, Париж и Рим, както обещаваше. Сега ще работим съвместно в бизнеса с аеротакситата като равностойни партньори. Ще кажеш на дъщерята на Грейнър, че си преценил: заедно със съпругата си имаш достатъчно пари, за да започнеш на дребно, така че не искаш нито помощта, нито любовта, нито влиянието на баща й. Мисля, че все още мога да направя човек от тебе, Хари. Ти си егоист, грубиян и си доста тъп, но се надявам да променя всичко това. Ще ти казвам какво да правиш и ти ще го правиш. Ако се опънеш, ще те издам на полицията. Това не е заплаха, това е обещание.