— Ще ти се обадя веднага щом си тръгне. Може да отнеме ден-два, но аз мисля за тебе и те обичам. Знаеш го.
— Да, Хари. Знам го. Аз също мисля за тебе. Сигурен ли си, че не бих могла да бъда полезна с нещо?
— С нищо. Ще уредя всичко сам. Дай ми няколко дни. Ще ти позвъня в момента, в който се отърва от нея. Обичам те, Джоан!
— Ох, скъпи! Съжалявам за тази история. Няма да предприемеш нищо прибързано, нали?
Той се усмихна тъжно.
— Разбира се, че няма. Става дума за капризи. Ще се откача от нея, ако ще и с цената на всичко, което имам.
— Не бива да го правиш, Хари. Парите ще ти трябват.
— Ще се справя. Не се безпокой. Ще ти се обадя, мила.
Той излезе от кабината, пресече пътя и тръгна към плажа. Седна под една палма, запали си цигара и прегърна с ръце коленете си.
Борг, който седеше в наетата кола на двадесет ярда разстояние, извади своя револвер от кобура и се прицели в главата на Хари. Мишената изкушаваше и той с усилие на волята се въздържа да не натисне спусъка.
Без да подозира, че е само на косъм от смъртта, Грифит разсъждаваше над необходимостта да измисли някакъв безотказен план, за да елиминира Глори. Обстоятелствата го улесняваха. Бяха току-що пристигнали в Маями и никой не ги познаваше. Джоан щеше да остане с впечатлението, че Глори е напуснала града. Тя нямаше нито роднини, нито приятели, които биха поискали да разберат какво се е случило с нея. Това беше важно. Обикновено някой любопитен родственик предизвикваше полицейско разследване. Глори беше сама. Нямаше човек, който да го е грижа дали тя е мъртва или жива.
Но трябваше да внимава. На врата му вече висеше едно убийство. Този път със сигурност не биваше да допуска никаква грешка. Как щеше да се отърве от трупа? В това се състоеше най-големият проблем. Седя и пуши повече от час, докато не реши какво ще прави. В края на втория час стана, изтръска пясъка от дрехите си и се върна в мотела. Влезе в снек-бара, поръча си сандвич и двойно уиски, и докато дъвчеше, прехвърли наум плана, който беше съставил. Той съдържаше елемент на риск, но това беше нещо естествено. Затова пък беше сигурен и прост. Но щеше ли тя да бъде нащрек? Щеше ли да се досети, че той би могъл да й запуши устата? Трябваше да внимава как се държи с нея през следващите двадесет и четири часа. Първият му ход щеше да бъде приспиването на всички възможни подозрения от нейна страна. Ако успееше да направи това, останалото беше лесно. Попита бармана дали не би могъл да му услужи с по-едромащабна карта на областта. Онзи намери една и в продължение на малко повече от двадесет минути Хари я проучва. После допи чашата си, върна картата, даде бакшиш на бармана и се запъти към бунгалото.
През прозореца се процеждаше светлина и той видя силуета на Глори на фона на трансперанта. Когато влезе и затвори вратата зад гърба си, Борг се измъкна от колата и безшумно зае отново поста си до прозореца.
Глори тъкмо обличаше нощницата си, когато Хари влезе. Той зърна за миг нейното бяло, добре оформено тяло, преди копринената тъкан да го покрие.
Тя не го погледна, отиде при тоалетната масичка и започна да разресва косата си.
Хари съблече сакото, разкопча горното копче на ризата и разхлаби вратовръзката.
— Глори…
— Да?
Тя не се обърна и продължи да се реши.
— Искам да ти се извиня — рече й. — Държах се като грубиян. Съжалявам. Наистина съжалявам!
Глори застина. Четката за коса увисна във въздуха, когато го погледна. Големите й тъмни очи се бяха спрели неподвижно върху него. Трябваше да се помъчи да срещне нейния втренчен поглед без да трепне, но не го направи.
— Какво всъщност означава това? — попита тя с приглушен и безстрастен глас.
— Поседях отвън и размислих — отвърна Хари, запалвайки цигара. — Не знам какво ме прихвана, за да ти говоря по начина, по който го направих… Нито пък разбирам какво ми ставаше докато се държах така противно с тебе. Ти си права, Глори. Дължа всичко на тебе. Постъпих ужасно лошо и съжалявам. Май винаги съм бил шаран спрямо жените. Онази хлапачка ме извади от равновесие. Не съществуваше друга жена освен тебе, преди да се появи тя. Така е. Сега, когато отделих малко време да се позамисля за нея, осъзнах какъв глупак съм. Ти си права — тя е още дете. Бях заслепен от парите й, но сега разбирам, че нейното татенце никога не би ми позволило да припаря нито до нея, нито до тях, колкото и да искам. Но аз вече не искам. — Той прокара пръсти през косата си и се намръщи. — Ти ме пораздруса, Глори. Точно от това се нуждаех. Сега съзнавам, че ние двамата ще имаме много по-голям успех, работейки заедно в този бизнес без външни благодетели. Бих могъл дори да те науча да летиш. Кроих отвън разни планове за нас двамата. Искам да ми простиш. Нямам думи да изразя колко съжалявам, че се държах така с тебе. Няма да се повтори.