„Ето, хитра кучко! Налапай се с тези измислици, а ако и те не са достатъчни да те убедят, ще ти надуя още сапунени мехури.“
— Добре, Хари — отвърна тя, продължавайки да гледа встрани. — Радвам се, че разглеждаш нещата по този начин. Ти също ме раздруса. Вероятно и двамата сме имали нужда от известно отрезвяване.
— Да! — Той си наложи да задуши искрата на гнева, който заплашваше да лумне в него. Тази реч му бе струвала много. Ефектът от нея беше незадоволителен. Беше очаквал да види как тя се разтапя, но лицето й си остана също толкова непроницаемо и студено, колкото беше.
— Е, какво ще правим? Нали не смяташ цял живот да се държиш с мене като с куче? Съвсем искрено съжалявам. Няма да се повтори. Обещавам ти.
Глори остави четката за коса и се огледа в огледалото.
— Аз също съжалявам и се срамувам, че трябваше да те заплашвам — отвърна му. — Обичам те. Ти значиш за мене повече от всеки друг мъж. Мразя се, че те накарах да изтърпиш всичко това, но за Бога, Хари, длъжна бях да го направя! Ти вече има възможността да бъдеш шефът в тази авантюра. Не се справи много добре, нали? Сега е мой ред да видя какво мога да сторя.
— Така е — съгласи се той. Трябваше да се пребори с порива си да стане, да прекоси помещението и да я удари по лицето. — Донякъде се радвам, че ти поемаш отговорността, Глори. Винаги си била малко по-умна от мене. Но виж, навън размислих и ми се струва, че ще бъде по-разумно да напуснем Маями, вместо да оставаме тук. Ще бъда откровен с тебе. Искам да се отдалеча от изкушението. Онова момиче може да се опита да се залепи за мене. Във всеки случай ще трябва да се сблъскаме с него, ако останем тука, а аз не искам да го виждам повече. Хайде да изчезнем още утре. Ще купя някаква кола и ще можем да метнем багажа в нея и да потеглим. Струва ми се, че няма да е лошо да хвърлим едно око на Ню Орлеан. Какво ще кажеш?
Това беше неговият коз и той я наблюдаваше внимателно в очакване на нейната реакция. Така сигурно щеше да я убеди, че е искрен, Разсъждаваше Хари. Тя го наблюдаваше. Можеше да се види, че все още има леки съмнения, но поддава. Подсказваше му го изражението на очите й.
— Когато отидем в Ню Орлеан, ще подам заявление и ще можем да се оженим — продължи той. — Ще уредя парите ни да бъдат прехвърлени от Ню Йорк и ще депонирам двадесет и пет хиляди на твое име. Нямам нищо против да бъдат твои, Глори. Трябваше да стане така още преди време. — Успя някак си да докара формата на своята ослепителна и чаровна усмивка. — След това ще станем истински съдружници. Как ти се струва?
Тя изви глава, но не достатъчно бързо, за да скрие сълзите в очите си.
— Да, добре, Хари.
Ръцете му се свиха в юмруци. Номерът беше успял! Беше пробил бронята й! Изиграл беше правилната карта.
— Чудесно. Хайде да си лягаме вече — каза той. — Утре ни чака много работа. — Едва се сдържа да не се изхили. — Дяволски много работа!
— Да.
Докато Глори минаваше покрай него, за да отиде до леглото си, той я хвана и я притегли към себе си.
— Всичко ще бъде наред, бебчо — рече Хари. — Само почакай и ще видиш. Ще започнем отначало.
Тя се отскубна от него.
— Не ме докосвай, моля те! — каза му. Под тънката коприна на нощницата й можеха да се видят нейните гърди, които се повдигаха и спускаха от вълнение. — Ще преглътна всичко, но ще мине известно време. Нямаш представа колко ме нарани, Хари. Човек не може да се отърсва от подобни неща за броени секунди.
— Даа… — проточи той. Би дал много, за да успее да сключи пръстите си около бялата й шия и да „изстиска“ живота от нея. — Разбирам как се чувстваш, но всичко ще си дойде на мястото.
Проследи я с поглед как си легна, после припряно се съблече, пъхна се в пижамата и се настани в съседното легло.
— Лека нощ, Глори! — каза й, докато посягаше към ключа на лампата. — Всичко ще се оправи.
— Да, Хари.
Той угаси светлината. Здрачът го притисна. Лежеше неподвижен, с работещ на високи обороти мозък. Не беше се оказало толкова лесно, колкото се беше надявал, но поне се беше съгласила да напусне Маями, а това беше от жизнено значение за плана му. Трябваше много да внимава как се държи с нея сутринта. До утре вечер с малко късмет щеше да се отървал от нея завинаги — свободен да се посвети на плановете си и което беше по-важно, свободен да се срещне отново с Джоан, но този път на спокойствие.
Мина много време, преди Хари да заспи. Някъде в ранните утринни часове, когато плахите лъчи на изгряващото слънце проникнаха през трансперанта, го събуди звук, който го накара да настръхне.