Глори нито виждаше, нито чуваше Борг, който безшумно се приближаваше по ивицата златист пясък. Скритата му в ръкавица дясна ръка държеше гаечния ключ, който Хари беше захвърлил.
Едва когато огромната му черна сянка падна върху нея, тя разбра, че не е сама. Погледна нагоре. Тялото й се вцепени, а кръвта й се смрази от ужас. Зърна за миг неговото тлъсто, свирепо лице и ръката, която се спускаше, стиснала гаечния ключ. Отвори уста да извика, но преди звукът да излезе от гърлото й, ужасно ярка светкавица избухна пред очите й и животът я напусна.
СЕДМА ГЛАВА
I
Едва когато непоносимо горещите лъчи на слънцето докоснаха лицето му през прозореца на колата, Хари се раздвижи. Нямаше представа колко време беше преседял в нея и се запита какво ли прави Глори. Каза си, че не може да я остави на това усамотено място, което беше най-малко на две мили от шосето, но все още се колебаеше дали да се върне след всичко, което беше изкрещяла в лицето му.
Запали си цигара с все още разтреперана ръка. После се обърна, за да види през задното стъкло има ли някаква следа от нея, и погледът му се спря на нейния куфар върху задната седалка. Това дооформи решението му. Не можеше да си тръгне с нещата й, нито пък би могъл да я остави да влачи сама тежкия куфар до шосето, ако й го оставеше някъде при отбивката, за да си го вземе.
Запали колата и след известни затруднения поради теснината на пътя обърна и бавно пое към просторния плаж.
Обедното слънце печеше жестоко и направо го смаза, когато слезе от колата и тръгна по мекия пясък, заобикаляйки ниските палми.
Спря и смръщи вежди, за да огледа плажната ивица. Съзря Глори. Беше полегнала настрани с вид на човек, който спи или си почива. Учуди се защо ли беше останала на открито под знойния пек, вместо да се скрие на сянка.
От гъсталака на палмите-джуджета Борг го наблюдаваше с безизразната си мазна физиономия и с ръка върху дръжката на револвера, който носеше на специален колан под мишницата си.
— Глори! — извика Хари, понеже не искаше да я стресне с приближаването си. — Глори!
Но тя нито се помръдна, нито даде някакви признаци, че го чува. С нарастващо безпокойство той тръгна по плажа към нея.
— Глори! — повика я отново и в същия миг се закова на място. Тъмночервеното петно върху пясъка до главата й предизвика вледеняваща тръпка по тялото му.
Остана неподвижен един безкрайно дълъг миг, после се приближи съвсем бавно само на няколко стъпки от нея. Тогава видя раните по главата й, застиналата гримаса на ужас, нейните полуотворени, невиждащи очи и без да я докосва, разбра, че беше мъртва.
Цигарата, която държеше, се изплъзна от пръстите му и падна на пясъка. Не можеше да повярва на очите си. В главата му се мярна мисълта, че го е извършил той, и му бяха необходими няколко секунди, за да се овладее и да убеди себе си, че не е вярно. Каза си, че не беше възможно тя да се е наранила сама до такава степен, и се огледа наляво-надясно, чувствайки как тялото му започва да лепне от страх.
Безкрайният плаж беше пуст. Взря се в дългия плътен пояс от дървета. Дали там не се криеше някой? Беше ли ги наблюдавал този някой, докато се караха?
Погледна към останалите по пясъка следи от стъпки. Личаха неговите, личаха нейните, но други отпечатъци нямаше.
Нямаше как да знае, че Борг се беше върнал в гората, заднешком по собствените си дири и че беше загладил с дебелата си, мръсна ръка всяка своя стъпка. Беше разполагал с много време и си беше свършил отлично работата. Не беше оставил следи нито на отиване, нито на връщане.
Гладкият, неразровен от стъпки пясък, който се простираше чак до гората, убеди Хари, че никой не беше се приближавал до Глори. Да не би от небето да беше паднало нещо и да я беше ударило? Но наблизо не се виждаше никакъв предмет с изключение на дамската й чанта, която лежеше до нея.
Избърса потното си лице, стремейки се, да не гледа неподвижното осакатено тяло. Ако сега някой дойдеше на плажа, щеше да помисли, че убиецът е той, разсъждаваше Хари. Обзе го страх. Дори ако никой не го видеше, а се откриеше само трупът, полицията щеше да заподозре най-напред него.
Щяха да имат основание да го подозират. Възможно бе някой да е чул кавгата им в бунгалото. Спомни си как Глори го предупреждаваше да не крещи. Ами онзи шофьор на камиона, който ги беше видял да стоят край пътя и ги беше попитал за сервиза „Денбридж“? Запомнил ги е и ще каже на полицията. Намереха ли трупа, с него беше свършено!