Хрумна му, че убиецът беше умъртвил Глори с него, и той се вледени въпреки изпепеляващата жега. Ако онзи изхвърлеше гаечния ключ и по-късно го намереха, убийството щеше да бъде приписано на Хари.
Той трескаво претърсва гората повече от половин час, но не откри инструмента и беше принуден да се откаже в крайна сметка.
Направи опит да си втълпи, че убиецът сигурно беше скрил гаечния ключ някъде, където никой не би го намерил. Каза си, че трябва да изтръгне от съзнанието си цялата тази история. Вече се беше освободил от Глори и беше длъжен да помисли за бъдещето си. Предстоеше му да се върне в Маями, при Джоан…
Пое с колата по пътчето, което свързваше плажа с главното шосе. Когато стигна разклона, зави наляво и се включи в трафика. Интензивният поток на движението го повлече почти моментално и той започна да се чувства по-сигурен, докато бързо се носеше към Маями по протежение на крайбрежието.
Седнал в колата си, Борг търпеливо чакаше на банкета на пътя. Когато видя, че мина „Буик“-ът на Хари, той потегли след него. Кара около четвърт миля зад бързо движещия се „Буик“, стремейки се постоянно да има две други коли между неговата и тази на Хари.
След като беше изминал няколко мили, Хари видя една цистерна да се задава насреща му и позна надписите в зелено и бяло — беше същият камион, чийто шофьор го беше попитал за пътя до сервиза „Денбридж“. Прокле лошия си късмет да го срещне отново. Смъкна се ниско в седалката с надеждата, че онзи няма да го познае, но не — шофьорът наду клаксона и му махна от прозореца, докато се разминаваха. Хари се направи, че не го вижда, и увеличи скоростта.
Ако полицията откриеше тялото на Глори и случаят се появеше във вестниците, камионджията със сигурност щеше да си спомни, че е видял Хари и Глори и че някакви си три часа по-късно го е забелязал да се връща без нея. Усети как по гърба му потече струйка студена пот. „Такъв лош късмет може да вкара човек в камерата за екзекуции…“ — помисли си той.
Пристигна в Маями около четири и половина. Спря пред една дрогерия, слезе от колата, влезе вътре и набра номера на резиденцията на Грейнър. Казаха му, че Джоан отсъства, но че я очаквали малко след шест часа. Отвърна, че ще се обади по-късно, и пак излезе. Застана до автомобила и започна да обмисля какъв трябва да бъде следващият му ход.
Реши да си намери по-евтин подслон от мотела, който беше напуснал. От другата страна на улицата зърна едно бюро за туристическа информация. Пресече я и взе от бюрото адреса на един умерено скъп мотел. Продължи с колата до булевард Бискейн, където откри мотела, който имаше изглед към морето.
Той нае едно бунгало в отдалечения ъгъл на добре поддържания парк, остави колата отпред и влезе вътре.
Минута след като затвори вратата, се появи Борг.
Той запомни номера на къщичката, после отиде в офиса и нае една, която беше в съседство.
Борг също паркира автомобила си пред своето бунгало. Влезе, придърпа стол до прозореца и седна. От мястото си можеше да наблюдава входната врата на Хари и от време на време да го зърва през прозореца как се движи из помещението.
Борг се чувстваше отпуснат и малко уморен. Жегата и напрежението през деня не бяха понесли добре на туловището му, но не му пукаше. Чувстваше се пълноценен. Беше убил човек за пръв път от две години насам. Убийствата му доставяха удоволствие. Хвърли поглед отсреща към бунгалото на Хари. Единият от виновниците беше ликвидиран, а другият можеше да почака малко. Нямаше нужда да прибързва. Върнеше ли се на работа при Дилейни, надали щеше да има възможност за друго убийство.
Извади от джоба си плоско шише със сироп. Отпи от него голяма глътка, избърса устни с опакото на ръката и доволен въздъхна. Страстта му към шербета датираше от времето, когато като хлапак играеше из улиците на Чикаго. Вече не пиеше нищо друго. Смукна още веднъж продължително, сетне остави бутилчицата на перваза на прозореца, облегна се назад и зачака.
II
Междувременно Хари беше взел душ, беше се преоблякъл и беше изпил няколко дози от бутилката уиски, която поръча по телефона. Минаваше шест часа и той позвъни в резиденцията на Грейнър.
Обади се Джоан.
— Какво ново, Хари? — попита нетърпеливо тя. — Не очаквах да те чуя толкова скоро.
— Тя си отиде. Успях най-после да я убедя.
— Наистина ли? И закъде замина?
— За Мексико Сити. Не бях ли ти споменал? Тя има брат там.
— Наложи ли се да се бръкнеш дълбоко?