— Не особено. Когато стана въпрос за парите, взе само няколко хилядарки. Исках да й дам повече, но тя не пожела. Държа се много мило. Дори ни пожела щастие.
— Така ли? — Недоверчивата нотка в гласа на Джоан го предупреди да внимава какво говори.
— Да. Мислех, че ще я шокирам, като й кажа, че трябва да се разделим. Първата й реакция беше да се вкисне, но скоро се съвзе. Не разбра, че двамата смятаме да се оженим. Веднага щом си получи парите, се почувства във форма.
— И слава Богу. Тревожех се. С влак ли замина? Хари се размърда нервно.
— Да. Виж, Джоан, стига сме говорили за нея. Кога ще те видя? Има някои неща, които трябва да обсъдим.
— Къде си?
— В мотела на булевард Бискейн, бунгало № 376.
— Ще тръгна веднага. Чакай ме.
— Как иначе? Разбира се, че ще те чакам.
— Обичам те!
— Аз също!
Той затвори слушалката, след което взе бутилката уиски и чашата си и излезе на верандата. Настани се в плетения люлеещ се стол и усети горещите лъчи на късното следобедно слънце върху кожата си.
Присвил свинските си очички, Борг го наблюдаваше от прозореца си, а димът от цигарата се виеше на спирали от късия му дебел нос.
Когато Джоан пристигна с кремав открит „Кадилак“, Хари беше леко на градус. Беше изпил четири чаши една след друга и под въздействието на алкохола нервите му се бяха успокоили.
Джоан паркира наблизо, отвори вратата на автомобила и демонстрирайки светлосините си гащички и дългите, стройни, обути в найлонови чорапи крака, слезе от него. Махна на Хари и се запъти към него.
— Заповядай — каза той, изправяйки се. — Този мотел не е толкова луксозен като предишния, но цената е по-умерена, а аз трябва сега да пестя парите.
Когато влязоха вътре и той затвори вратата, Джоан рече:
— Така ми олекна, че всичко свърши. Наистина се тревожех. Не предполагах, че толкова лесно ще те остави.
Той я прегърна.
— Нали ти казах — ние се бяхме изчерпали. Тя присъстваше само физически. Но ако й бях обяснил, че възнамеряваме да се оженим, нямаше да се държи възпитано. Както и да е, хайде да забравим за нея.
Джоан го погледна.
— Бях повече от сигурна, че ще ти създаде затруднения. Тя беше влюбена в тебе, Хари. Убеден ли си наистина, че си си взел с нея сбогом завинаги? Той трябваше да положи усилие, за да срещне погледа й.
— Разбира се, че съм убеден. Стига вече за нея. Има доста неща, за които трябва да поговорим. Сега можем да действаме. Естествено, ако все още желаеш.
— Да, откакто се видяхме последния път, само за това мисля.
Хари повдигна с пръсти брадичката й и се наведе да я целуне. Когато почувства как устните й потърсиха неговите, ръцете му се сключиха около нея.
— Луд съм по тебе, малката! — каза той.
Джоан го отблъсна назад.
— Добре, скъпи, но сега трябва да поговорим. Моля те. Има толкова неща за уреждане.
— Разполагаме с цялата вечер за разговори.
— Не, не разполагаме. Трябва да се върна за вечеря.
— Много лошо — усмихна се той, — защото сега няма да има приказки.
Хари я пусна, превъртя ключа в ключалката, после отиде до прозореца и посегна към шнура на щорите.
Както го гледаше, тя забеляза, че той изведнъж изтръпна, след което сякаш се превърна в камък. Дясната му ръка остана увиснала в празното пространство, а тялото му се вцепени.
— Какво има? — попита го рязко, усетила неговото напрежение.
Хари нито помръдна, нито отговори.
Джоан застана до него на прозореца, но преди да беше успяла да погледне навън, той я дръпна назад с грубост, която я смая.
— Не се показвай!
Гласът му беше приглушен и тревожен.
— Хари! Какво става?
— Отвън има едно ченге!
Погледна през пердето към едрия мъж. Нямаше съмнение, че е полицай. Беше виждал прекалено много цивилни агенти в Лос Анжелос, за да не бъде в състояние да различи „породата“ им. Полицаят беше висок, плещест и с корем, беше облечен в измачкан кафяв костюм и носеше шапка с широка периферия, нахлупена ниско над дясното му око. Неговото грубо, месесто лице, тънките му устни и студените малки очи накараха Хари да замръзне от страх.
Ченгето замислено гледаше колата му. Обърна глава и хвърли поглед на открития „Кадилак“, който беше паркиран наблизо. След това поглади челюстта си и се навъси. Изкачи стъпалата пред бунгалото, после се спря отново, за да погледне назад към „Кадилака“.
— Какво има, Хари?
Изпълненият с безпокойство глас на Джоан достигна до парализирания мозък на Хари.
— Идва насам — рече той с дрезгав шепот.
— Какво като идва? — започна да проявява нетърпение тя. — Има ли някакво значение?
Нейното прозаично отношение към ситуацията помогна на Хари да успокои разбитите си нерви. Помисли си, че ако полицията беше намерила трупа на Глори, нямаше да изпратят само един единствен детектив, за да го арестува. Щяха да пратят най-малко двама, ако не и повече. Но какво ли искаше този тип?