Обърна се и махна с ръка на Джоан да отиде в банята.
— Влез и не се показвай. Онзи не бива да те вижда. Ако баща ти разбере, че…
— Така е, за Бога! — разшириха се очите й. — Не би ми простил никога. — Тя се вгледа в него с недоумение и тревога. Пребледнялото му, обляно в пот лице я плашеше. След това отиде бързо в банята и затвори вратата, когато се разнесе грубо похлопване.
Хари ливна уиски в чашата си, гаврътна го, избърса лицето си с носната кърпа и тръгна към входа. Поколеба се за момент, сетне с биещо до пръсване сърце и чувство за тежест в стомаха отвори вратата.
Детективът гледаше встрани, забил очи в колата на Джоан, така че Хари остана в продължение на три-четири секунди в положението на чакащ. Макар явно да си даваше сметка, че го изчакват, онзи продължаваше да зяпа автомобила. Когато най-сетне обърна глава, Хари получи от упор един „залп“ от неговите твърди, пронизващи очи.
— Вие ли сте Грифин? — попита ченгето, килна назад шапката си, сложи голямата си космата ръка на стената на бунгалото и се облегна.
— Да.
— Аз съм сержант-детектив Хемърсток. Тук ли е госпожа Грифин?
Сърцето на Хари подскочи. Успя някак да потисне надигащата се в него паника и да запази спокойното изражение на лицето си.
— Кой?
Въпросът прозвуча като хриптене.
— Вашата съпруга — отвърна Хемърсток, забивайки още по-дълбоко своя суров, сондиращ поглед.
Хари схвана опасността. „Не бива да ме хване в лъжа“ — каза си той. Можеше лесно да се установи, че Глори не му е била съпруга.
— Грешите — рече той. — Аз не съм женен.
Хемърсток потърка своя месест нос с възглавничката на палеца си.
— Нали вие сте Хари Грифин?
— Да.
— Отседнали сте в мотел „Флорида“ завчера през нощта?
— Да. За какво изобщо става въпрос?
— С вас е имало една жена. Регистрирали сте се като мистър и мисис Грифин… нали?
— Така е, но само не ми казвайте, че това е работа на полицията — рече Хари, опитвайки се да скалъпи една изкуствена усмивка с изтръпналите си устни.
Главата на Хемърсток се наклони на една страна.
— Искате да кажете, че тази дама не ви е жена?
— Точно това искам да кажа.
— О’кей — отвърна полицаят, променяйки позата си. — Да започнем още веднъж отначало. Тук ли е жената, която не ви е съпруга, но която се е регистрирала в мотел „Флорида“ като такава?
— Не, няма я. Защо я търсите?
Хемърсток хвърли един поглед покрай Хари навътре в помещението. Той забеляза ръкавиците и чантата на Джоан върху тоалетната масичка и повдигна тънките си вежди. Хари погледна през рамо, видя същото, което беше привлякло вниманието на детектива, направи крачка напред, принуждавайки Хемърсток да отстъпи, и затвори вратата. После се облегна на нея.
— Сигурен ли сте, че я няма?
— Да, сигурен съм.
Полицаят, изглежда си даде кратък отдих. Той побутна шапката си още по-назад към тила, извади носна кърпа и избърса чело.
— Не бихме ли могли да поговорим вътре на сянка? — попита той.
— Щом се налага да говорим, ще го сторим тук, където сме.
Хемърсток неочаквано се захили. Усмивката му беше неприятна, но в нея се съдържаше някакво брутално чувство за хумор.
— Май съм дошъл в неудобно време — рече той. — Е, както и да е. Няма да ви задържам. Къде мога да намеря вашата приятелка?
Хари си пое въздух продължително и дълбоко. Поне не бяха намерили трупа на Глори. Това беше сигурно. От изпитаното облекчение настроението му започна да се вдига.
— Защо е тази тайнственост? За какво я търсите?
Усмивката на детектива се разтегна още повече.
— Трябва да й предам петдесет долара. Това ще бъде една малка изненада за нея, Нали?
— Петдесет долара ли? — облещи се Хари насреща му. — Не разбирам.
— Вижте, червенокосата, която си дава зор да върти офиса във „Флорида“, случайно ми се пада сестра. Това не е никакъв късмет, но няма да ви отегчавам с проблемите си — рече Хемърсток. — Бог я е дарил с кокоши мозък. Когато някой юнак подсвирне след нея, тя си мисли, че го прави, защото е музикален — толкова е тъпа. Вашата приятелка е платила сметката, когато сте напускали, и празноглавката й е взела петдесет долара повече. Написала една двойка, дето прилича на седмица, и приятелката ви не е обърнала внимание. Безмозъчната ми сестра установила грешката след като сте си заминали, и се разтревожила. Когато изпадне в такова състояние, тя винаги ме търси. Звъни ми по четири-пет пъти на седмица, а аз трябва да търпя, понеже имам тежката участ да бъда неин брат. Петдесет долара са си пари и реших, че няма да е зле да направя нещо. Обадих се в три-четири от по-евтините мотели, предполагайки, че сте отишли някъде, където няма да ви карат да плащате за въздуха, който дишате, както правят ония във „Флорида“, и ви открих тука. Нося петдесетте долара на вашата приятелка.